Виктор Ерьомин

превод: Литературен свят

Третият по възраст, най-младият велик поет от златния век на древноримската литература Публий Овидий Назон е роден на 20 март 43 г. пр. н. е. в град Сулмон (1). Баща му, Публий Назон, произхождал от старинен род на конници (2) и водел спокоен живот на осигурен провинциалист. Овидий е второ дете в семейството, братът на поета бил с година по-голям от него.

Когато момчетата поотрасли, баща им ги завел да учат в Рим. Това било времето на създаването на великата империя. Година преди раждането на Овидий заговорници убили Юлий Цезар. После републиканците били разгромени.

А в дните на идването на Назоните в столицата (32 г. пр. н.е.) Октавиан Август обявил война на египетската царица Клеопатра. След две години императорът с триумф се върнал в Рим.

По това време младите Назони мирно се учили в столицата и по традиция трябвало да завършат обучението си в Атина. Но по-големият брат на Овидий бил с крехко здраве, затова юношата заминал за Гърция с училищния си приятел Макр, бъдещия главен библиотекар на император Август. Пътешествието продължило повече от две години.

Приятелите посетили не само Атина, но и Троада, близо до която лежали развалините на древна Троя, били и на островите на Егейско море. Връщането било тъжно за Овидий - вкъщи го чакала новината за смъртта на любимия му брат.

В годините на образованието си младият Назон проявил големи способности в областта на риториката. Сега той се опитал да се заеме с политика в Рим, но много скоро в него победила страстта към писане на стихове. В някаква степен увлечението по поезията помогнало на Овидий да избегне службата в легион.

По римските закони след завършването на образованието си синовете на конниците трябвало да изпълнят воинския си дълг към държавата. Казват, че за начинаещия стихотворец се застъпили богатите аристократи от кръга на Марк Валерий Месала Корвин (3), в който Овидий неведнъж чел първите си поетични опити. Императорът не настоял законът да бъде изпълнен.

Родителите били загрижени за друг дълг на сина им. Те започнали да му търсят съпруга. Наистина, още преди пътуването си до Гърция осемнадесетгодишният Овидий по настояване на баща си се оженил с петнадесетгодишна девойка от богато семейство, но почти веднага се развел с нея и цял живот си спомнял за първата си жена с презрение.

Сега му намерили жена от Етрурия. По-малко от година след това Овидий без да обяснява причината, се развел за пореден път. Както твърдят биографите, за вдъхновението му трябвала свобода! Предполагат, че от втория си брак поетът имал дъщеря.

Кога Овидий се оженил за трети път за жена на име Фабия, не е известно. Но пък е известно, че до смъртта на поета в заточение двамата съпрузи си били верни.

За съжаление, бащиното имущество за кратко осигурявало на Овидий безгрижния живот. Наложило му се все пак да постъпи на служба. Младият човек бил назначен за триумвир. В комисия от трима души той трябвало да се грижи за реда в затворите, да наблюдава римската нощна полиция и да контролира пожарните казарми.

По-късно започнали да го привличат за участие в съдебни дела като децемвир и центумвир (4). На тези длъжности Овидий се занимавал с дела за опека, имущества и завещания. Тази му служба продължила пет години.

А когато навършил двадесет и пет години, той взел окончателно решение и обявил на родителите си, че отсега е само поет и нищо друго в живота не го интересува.

В кръга на Месала поетът се запознал с Вергилий, неведнъж общувал с Хораций, сприятелил се с Тибул, Проперций и Лигдам (5). Последната троица окончателно насочила Овидий към жанра на любовната елегия. В кръга на Месала първите елегии на Овидий били приети с възторг.

Трябва да се отбележи, че в първите десетилетия на империята животът в Рим поразявал с блясък и разкош. Но император Август в тези години на благоденствие бил много загрижен: той един от първите забелязал бързо развиващия се и необратим процес на нравствено разложение във висшите слоеве в римското общество.

Разкошът и удоволствията превръщали основата на държавата в дебелеещи деморализирани особи, дълбоко безразлични към съдбата на родината и своята страна, готови за собственото си удоволствие на всякакво предателство и на най-гнусната подлост. Такова общество не можело да оцелее дълго във враждебно обкръжение.

Овидий станал певецът именно на такъв разкошен начин на живот. В допълнение към всичко това поетът направил неловък политически жест, заемайки се с написването на поемата «Титаномахия», в която се канел алегорично да възпее Октавиан Август.

Първите глави на бъдещата си поема Овидий прочел публично и неочаквано предизвикал гнева на владетеля, който се изплашил, че сравнението с Юпитер, което правел поетът, ще го направи за всеобщо посмешище. Научавайки за това, Овидий унищожил незавършеното си произведение.

През следващите десет години поетът писал само любовни елегии. Такъв бил първият период в творчеството на Овидий, периодът на младостта, разполаган от биографите между 20 - 1 г. пр. н.е.

Към ранните произведения на Овидий - онези, които в Средните векове наричали «Малък Овидий», - се отнасят трите книги от «Любовни елегии», насочени към някоя си, явно измислена Корина; поетичният сборник «Героиди», представляващ писма на жени, разделени по една или друга причина с любимите си; пародийно-дидактичната поема «Науката за любовта», включваща наставления до младите хора от двата пола как да си намерят предмет на страстта и да получат взаимност; написаната в същия дух поема «Лекарство от любовта»; запазилата се под формата на кратък фрагмент «Средства за лицето», където стихотворно са изложени козметични рецепти. Пак тогава била създадена и незапазилата се трагедия «Медея».

Любовните елегии на Овидий имали огромен успех. Те се преписвали, разпространявали се, учели се наизуст…

По онова време Октавиан Август успял чрез сената да бъдат приети три определящи закона в империята: Закон за брака (той задължавал всички пълнолетни граждани на Рим да сключат брак), Закон за прелюбодеянието (отсега мъжете получавали право да убиват невярната жена и нейния любовник; а ако мъжът не убивал изменницата, я чакали съд и пожизнено заточение) и Закон срещу разкоша (забранявало се да се строят твърде разкошни и големи имения, да се дават пищни пирове, да се носят скъпи украшения, дрехи и т.н.).

Много римляни доста скептично се отнесли към начинанията на Октавиан Август - сред тях била и дъщерята на императора от първия му брак Юлия Старшата (6).

Около последната се формирал кръг от млади аристократи, недоволни от новите закони. Сред тях били много приятели на Овидий, макар че самият поет нямало за какво да претендира - той имал около двадесет-тридесет домашни роби, за осигурен римлянин това било много скромно.

Вероятно през 15 г. пр. н.е. били издадени любовните елегии на поета. Овидий неочаквано станал най-знаменитият латински поет на своето време. Но най-лошо от всичко било, че творчеството му, въпреки волята на автора, се оказало тясно свързано с политическата борба в Рим.

В императорския двор се водела сурова борба за наследник на престола. Юлия Старшата издигнала за наследници и тримата си сина, внуци на Октавиан Август. Втората му жена императрица Ливия - сина си Тиберий (7).

Възползвайки се от свободата на нравите в обкръжението на конкурентката си, Ливия неочаквано обвинила Юлия в прелюбодеяние и заставила мъжа си-императора да изпълни приетите от него закони и със съгласието на Тиберий завинаги да заточи собственото си дете на остров Пандатерия (сега - Вентотене).

Приятелите на изпадналата в немилост жена или били убити, или заточени, или се самоубили. И именно в тези дни, като храчка в лицето на императора, била публикувана поемата на Овидий «Науката на любовта». Едва ли поетът се е стремял да засегне Октавиан Август, но владетелят затаил обида дълбоко в душата си. До известно време той решил да съблюдава формално строго изпълнение на законите.

Вторият период в творчеството на поета е през 1 - 8 г. н. е. Това е времето на зрелостта му. Овидий отдавна искал да премине към по-големи литературни форми, да създаде поема в хекзаметри.

Обикновено е прието да се смята, че творецът могъл сериозно да се заеме с поемата «Метаморфози» около 2 г. пр. н.е. В петнадесетте песни на «Метаморфози» се разказва за различните видове митични превращения, започвайки със създаването на света от хаоса до апотеоза на Юлий Цезар, чиято душа, според разпространеното поверие, се преселила в комета, появата на която съвпаднало с погребалните игри в негова чест. Тъй като метаморфозите така или иначе влизат в повечето гръцки митове, поемата се превърнала в свод на гръцката митология.

Едновременно с «Метаморфози» Овидий започнал да работи над «Фасти». В шестте песни на поемата се разказва за римските старини и легенди, свързани с датите от римския календар (поемата обхваща месеците от януари до юни), който малко преди това бил реформиран от Юлий Цезар.

Около 8 г. в семейството на Октавиан Август рязко се изострила борбата за наследството на остаряващия император. Синът на Ливия Тиберий бил фактически отдалечен от двора, майката с голямо усилие успяла да върне любимеца си в столицата, но той фактически изгубил правото си върху престола.

Пораснали децата на Юлия Старшата. Императрицата решила тихомълком да се отърве от тях. Веднага след връщането на Тиберий скоропостижно умрял внукът на Август - Луций.

След половин година от лека рана, получена в тренировъчен бой, умрял вторият внук на императора - Гай. По Рим плъзнали слухове за отравяне. Тогава Август официално обявил за свой наследник третия си внук от Юлия Старшата - Агрипа Постум, лекомислен и весел юноша, в чието обкръжение влизал Овидий.

През есента на 8 г. Ливия вдигнала голям скандал на Август във връзка с разпътния начин на живот на неговите внуци и най-близкото им обкръжение. В частност, императрица настояла за пожизнено заточение на любимата внучка на Август - Юлия Младшата, която наистина била наследила, за съжаление, характера на майка си. Около Юлия също се създал кръг от блестящи млади хора - писатели, художници, поети.

Техен кумир бил Овидий. Юлия Младшата открито пренебрегвала законите на император Август, построила си пищна вила; въпреки, че била омъжена жена, имала връзка с младия аристократ Юний Силан. Носели се слухове, че любовниците се срещат в дома на Овидий.

И Август се предал. По негова заповед Агрипа Постум бил завинаги заточен на остров Планазия (съвр. Пианоза). Юлия Младшата, която едва била навършила двадесет и четири години, изпратили в пожизнено заточение. Юний Силан бил завинаги изгонен от Рим.

А през декември 8 г. императорът подписал едикт за пожизненото изгнание на конника Публий Овидий Назон. Тъкмо през тези дни Овидий поканил за няколко дни в сицилианската си вила своя приятел Месалин Кота, син на Марк Валерий Месала Корвин. Тук и донесъл центурион заповедта на императора за вечно заточение, защото поетът с произведенията си спомагал за разложението на нравите…

Заточението се оказало напълно неочаквано за Овидий. В отчаянието си той изгорил ръкописа на «Метаморфози»-те, и ако поемата се е запазила, то е само благодарение на копията, които неговите приятели вече имали. Имуществото на поета не било конфискувано и горещо обичаната от него съпруга останала против волята си в Рим, за да моли за помилване.

Поетът бил заточен в град Томи (8), малко преди това завоюван от римляните. Местните жители ненавиждали завоевателите, враждебно се отнасяли към чужденците. Там на поета му предстояло да преживее дълги десет години и да умре.

Вярата в предаността на жена му и постепенно угасващите надежди в милостта на императора били единствената му утеха. След смъртта на Август в 14 г. надеждите на Овидий отново за кратко се съживили, но молбите му не намерили никакъв отзвук в новия император Тиберий. В края на живота си Овидий се примирил със съдбата.

Започнал третият, последен период в творчеството на поета, датиран през 8 - 17 г. В изгнание Овидий създал «Скръбни елегии» и «Писма от Понта».

Публий Овидий Назон умрял в Томи в края на 17 или в началото на 18 година.

——————————

Бележки:

1. Сега това е Сулмона, град на около 140 км на изток от Рим.

2. Конници - второто след сенаторите съсловие в Древен Рим с имуществен ценз 400 000 сестерции. По-късно конничеството се развило в парична аристокрация.

3. Марк Валерий Месала Корвин (64 г. пр. н.е. - 8 г. н.е.) - изтъкнат военен и политически деец в Древен Рим по времето на гражданските войни; поддържал Брут и Антоний. Именно Месала успява да утвърди чрез Рим Ирод за цар на Юдея. Скарва се с Антоний заради връзката му с царица Клеопатра, преминава на страната на Октавиан Август, оказвайки му неоценими воински услуги. Месала се прославил като оратор и като автор на редица изследвания по граматика. Около него се създал известният в историята литературен кръг.

4. Триумвир, децемвир и центумвир - при император Август така се наричали съдебните чиновници, разглеждащи гражданските дела.

5. Секст Аврелий Проперций (50 - 16 г. пр. н.е.) - поет, автор на четири книги с елегии, от кръга на Меценат; Лигдам - предполага се, че е псевдоним на неизвестен поет от кръга на Месала, възможно е под него да се крие или Тибул, или самият Овидий.

6. Тъй като на Юлия се родила дъщеря, внучка на император Август, която също наричали Юлия, в историческата наука е прието да се нарича дъщерята на Август - Юлия Старшата, а внучката му - Юлия Младшата.

7. В 12 г. пр. н.е. Тиберий и Юлия Старата се оженили. За Тиберий това бил втори брак, за Юлия - трети; от втория брак с Марк Випсаний Агрипа тя родила пет деца - трима сина и две дъщери. Съществува версия, че двамата мъже на Юлия Старшата, самата Юлия и всичките й деца, с изключение на най-малката й дъщеря Агрипина, били отровени по заповед на императрица Ливия, отстраняваща конкурентите на Тиберий за престола. Агрипина станала майка на император Калигула. На Тиберий и Юлия Старшата се родил син Нерон, който живял само няколко месеца. Смъртта на бебето станала причина за разрива между съпрузите.

8. Сега град Констанца в Румъния.