Виктор Ерьомин

превод: Литературен свят

Вергилий e най-възрастният сред великите поети от златния век на древноримската поезия. Сведенията за живота му са много оскъдни, макар че източници за него са се запазили достатъчно. Най-напред това са седемте кратки «Животописи», а така също разпръснати цитати у по-късните римски автори.

Публий Вергилий Марон е роден на 15 октомври 70 г. пр. н.е. в село Андес до Мантуа. Бащата на бъдещия поет бил от латините (1), родът му няколко поколения преди това се установил в Северна Италия, наричаща се тогава Цизалпийска Галия. За живота му не знаем почти нищо.

Съобщава се, че е бил грънчар или куриер, оженил се за дъщерята на своя началник (държавния чиновник Магий - бел. прев.), а после се занимавал с развъждане на пчели и продажба на гори. Майката на поета се казвала Магия Пола.

Предполага се, че Вергилий имал двама братя, но те живели кратко и по времето на пълнолетието на бъдещия поет вече били починали. Семейството на Вергилий притежавало малко имение, в което преминало детството на момчето.

До петнадесетгодишната си възраст Вергилий учил в Кремона, после се преместил в Медиолан (Милано). Когато навършил 19 г., баща му го изпратил в Рим - да учи риторика.

В училищата по риторика се подготвяли най-вече юристи, но тази кариера не подхождала на Вергилий - той нямал ораторска дарба. По време на образованието си младият човек само веднъж застанал пред съдиите, тъй като говорел бавно и по начина си на говорене «приличал почти на необразован».

През целия си живот Вергилий се отличавал с извънредна стеснителност. Дори след като вече бил известен поет, ужасно се смущавал, когато появата му на публично място привличало вниманието на любопитната тълпа. «Висок ръст, смугъл, със селско лице, разклатено здраве» - така описва Вергилий античният биограф Донат.

Младежът се задържал в столицата за кратко и след година се преместил в Неапол. Тук влязъл в създадения от гръцкия философ Филодем кръг от епикурейци, ръководен от римския философ Сирон. Дълги години Вергилий бил привърженик на учението на Епикур.

В Неапол или близо до него Вергилий преживял почти целия си живот. Поетът рядко посещавал Рим, бил в Сицилия и в Тарент. Убийството на Юлий Цезар и най-тежките години на гражданската война Вергилий прекарал в имението си, далече от «бурите на отечеството», с душа и мисли потънал във философията и поезията.

Ще отбележим, че политическите перипетии не минали покрай затворника. В сборника «Миниатюри» осмото стихотворение разказва за скръбта на Вергилий при сбогуването му с бащиното имение, което било конфискувано по заповед на Октавиан (по-късно император Август) сред земите, предназначени за заселване на ветераните, победили при Филипи през 42 г. пр. н.е. Само ходатайството на любимеца на императора Меценат и други почитатели на творчеството на поета позволило на Вергилий да си върне имението.

В станалия му роден град Неапол поетът създал своите безсмъртни произведения. Написал три големи поеми, всички в хекзаметричен (или «героичен») стих.

В периода 42-39 г. пр. н.е., в самия разгар на гражданската война и в началния период на господството на втория триумвират, когато по проскрипции били избивани политическите противници на триумвирите (2), Вергилий създал «Буколики» или «Еклоги» (3).

Това произведение изиграло огромна роля в посмъртната съдба на творчеството на Вергилий. Теолозите твърдят, че в IV еклога поетът предсказал раждането на младенеца Иисус Христос, който ще донесе мир на земята.

Във връзка с това в епохата на Средновековието Вергилий бил обявен за първия християнски поет, творчеството му било възхвалявано и се разпространило по целия християнски свят.

Скоро след публикуването на «Буколики», те започнали да се изпълняват на сцена, като зрителите всеки път ги приемали с възторг. Оттогава при появата на Вергилий в театър го посрещали по-възторжено и от самия император. Може да се твърди, че поетът достигнал върха на успеха още приживе.

През 36-30 г. пр. н.е., когато Октавиан Август водел ожесточена борба против триумвирите и разгромил флота и войската на Антоний и Клеопатра, Вергилий създал «Георгики» (4). Тази поема се състои от четири песни - Полевъдство, Градинарство, Животновъдство и Пчеловъдство.

Може с увереност да се твърди, че произведението отговаряло на насъщната политика на римската държава. Август се опитвал да поощрява и съживи стигналото до упадък в годините на гражданската война селско стопанство, чрез възраждането на което владетелят искал да възстанови обществената нравственост и благополучие, а така също да издигне икономиката на империята. Поемата била написана по съвета на Меценат, покровителя на Вергилий и Хораций, своеобразен «министър на вътрешните работи» при Октавиан.

През 29-19 г. пр. н.е. поетът работил над «Енеида» (5), която останала незавършена. В това епическо повествование, състоящо се от дванадесет песни, поетът разказал за превземането на Троя от гърците, за пътуването на троянския принц Еней в Италия, за дипломатическите и военни дела на героя.

Първоначално поетът написал «Енеида» в проза, разделяйки я на дванадесет книги, а после се заел да я пренапише в стихове, при това не по ред, а обръщайки се към онзи откъс, който най-много съответствал на настроението му в момента.

Император Август бил лично заинтересуван от създаването на национална епопея и ненатрапчиво следял работата на Вергилий, оказвайки му всестранна подкрепа. Това било особено важно, тъй като според мнението на специалистите Вергилий в годините на работата си над «Енеида» вече тежко боледувал от туберкулоза.

В античността на Вергилий били приписвани още няколко кратки поеми. Всички те или почти всички се датират към по-ранни години от «Буколики». Обикновено тези стихотворения се публикуват под събирателното заглавие «Вергилиево приложение». В действителност повечето от тези произведения са от други автори, чиито имена останали неизвестни.

Запазили са се също така група стихотворения, написани в различни размери и обединени в сборника «Миниатюри». Епиграмата за разбойника в този сборник се смята за най-първото произведение на Вергилий.

През 19 г. пр. н.е. поетът предприел пътешествие до Гърция. Той възнамерявал да живее тук три години и през цялото време да се занимава с окончателната обработка на «Енеида». В Атина Вергилий се срещнал с император Август, след разговора с него решил да прекъсне пътуването си и да се върне у дома. Някои биографи обясняват спешното заминаване на поета с изострянето на болестта му, след като поетът се простудил в Мегара. На кораба състоянието му се влошило.

«Още преди тръгването от Италия, - разказва Светоний, - Вергилий поискал от Варий (6), ако нещо се случи с него, да изгори «Енеида»-та, но Варий отказал. Преди смъртта си Вергилий настойчиво поискал сандъчето с книгата си, за да изгори ръкописа сам, но когато никой не му го донесъл, не направил повече никакви особени разпореждания по въпроса.».

Поетът само помолил приятелите си Варий и Плотий Тука (7) да издадат поемата, зачерквайки от нея всичко излишно, без да добавят нито ред. Скоро след пристигането си в Брундизий (8) Публий Вергилий Марон починал. Това се случило на 20 септември 19 г. пр. н. е.

За първи път поемите на Вергилий започнали да се изучават в древноримските училища през 26 г. пр. н. е. Оттогава до днес (почти 2040 години!) те са задължителни в програмите на най-добрите училища в европеизирания свят. В Европа в памет на поета дори са били строени храмове. Християнската църква признала Вергилий за пророк. Съществува дори легенда, че апостол Павел съкрушено е плакал на гроба на великия поет.

Бързо се разпространила легендата за магическото изкуство на Вергилий. Книга за неговото магьосничество била преведена на всички езици на Средновековна Европа. Чак до наши дни хората продължават да се ползват от гаданието по Вергилий: задава се въпрос, наслуки се отваря том с негови произведения и се чете като отговор първият попаднал пред очите ред.

——————————

Бележки:

1. Латини наричали жителите на Лация. Тъй като те няколко века враждували с римляните, в римско-италийския съюз латините дълго време, включително до 88 г. до н.е., се ползвали с орязани права. Следователно бащата на Вергилий се е отнасял към първото поколение пълноправни римски граждани.

2. През 43 г. пр. н.е. по настояване на Антоний сред другите осъдени бил убит знаменитият оратор и политически деятел Цицерон.

3. «Буколики» (гр.) - «Скотовъдство», т. е. пасторална поезия. «Еклоги» (гр.) - «Избрани стихотворения».

4. «Георгики» (гр.) - «Поема за земеделието».

5. «Енеида» - «История на Еней».

6. Варий Руф Луций - римски епически поет от втората половина на I век пр. н.е. от обкръжението на Меценат, приятел на великите поети Вергилий и Хораций.

7. Марк Плотий Тука - римски литературен критик от втората половина на I век пр. н.е. от обкръжението на Меценат; Варий и Плотий Тука се смятат за спасители на «Енеида» за човечеството.

8. Брундизий - пристанищен град на античното крайбрежие на Калабрия. Оттам тръгвали корабите към бреговете на Гърция. Сега това е град Бриндизи.