Василий Лебедев-Кумач

превод: Тихомир Йорданов

Имаше навремето герой.
Храбър капитан бе той.
Навестил страни безброй,
стотен път морето наснова
и с акулите излезе на глава,
но окото му не мигна от това.
И в беди, и в страшен бой
Песничка напяваше си той -
тази песничка с мотива свой:

- Хайде, усмихни се, капитане!
Смелият моретата владей.
Своята усмивка като знаме
ти на мачтата развей.

Но веднъж ей този капитан
във страна далечна беше спрян -
там се влюби като малчуган.
Изчервяваше се стотен път -
от това заеква му гласът.
Да запее все не идваше редът.
Стана мрачен и хаплив.
И отслабна - сякаш не е жив.
Не изпя му никой прежния мотив:

- Хайде, усмихни се, капитане!
Само смелият моретата владей.
Своята усмивка вместо знаме
пак на мачтата развей.