Виктор Ерьомин

превод: Литературен свят

Кретиен дьо Троа (Крестиен от Тройе) е една от най-тайнствените личности в историята на световната литература. Ако за авторите на архаичната античност знаем поне откъслечни факти, то за Кретиен, живял почти две хиляди години след Омир или Хезиод, не ни е неизвестно нищо и можем само да се досещаме каква личност е бил поетът.

Дьо Троа е един от основоположниците на жанра на рицарския роман, гений на куртоазната (1) литература, автор на най-ранните от запазилите се средновековни повествования за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

Кретиен вероятно е роден около 1130 г. и както личи, в осигурено семейство. Безспорно, успешно е завършил училище, тъй като започнал литературната си дейност с преработка на стихове на Овидий на френски език, т. е. добре е знаел латински. Част от тези преводи се е запазил.

Познаваме пет стихотворни романа на Кретиен дьо Троа. Два от тях - с посвещения, по които се правят опити да се реконструира биографията на поета.

Стихотворните романи са главният труд на дьо Троа. Ще посочим заглавията им в последователността на написването им: «Ерек и Енида», «Клижес», «Ланселот или Рицаря на каруцата», «Ивен или Рицаря на лъва», «Персевал или Повест за Граала».

«Ерик и Енида» е написан около 1162 г. Той е най-ранният от запазилите се рицарски романи за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. В жесток бой младият рицар Ерек завоювал ръката и сърцето на прекрасната Енида. Но скоро чул обвинения, че е потънал в семейното щастие и е забравил за своя дълг да върши рицарски подвизи.

Обиденият Ерек поел на път и извършил множество героични дела. В края на пътешествието си героят научил за смъртта на баща си, върнал се вкъщи и получил короната от ръцете на крал Артур. В основата на сюжета били предания от «История на бритите» и «Животът на Мерлин» от Галфрид Монмутски.

Темата за рицарите на Кръглата маса получила развитие в следващите произведения на Кретиен дьо Троа. В «Клижес» наследникът на византийския престол заминал за двора на крал Артур, за да постигне висшите идеали на рицарството. Именно в този роман Кретиен дьо Троа формулирал основните положения на кодекса по нравственост, религиозност, благородство, самоотверженост и мъжество.

Съблюдаването на тези правила се смятало през XII-XV в. за задължително за всеки истински рицар, именно на основата на този кодекс се създала съвременната ни представа за понятието «рицар».

В романа «Клижес» поет е написал посвещение на графиня Мария Шампанска, по-точно - Мари дьо Шампан (? - 1204). Този факт позволил на литературоведите да предположат, че голяма част от живота си Кретиен дьо Троа е прекарал при двора на графинята и първоначално бил неин херолд.

Близостта на поета към двора на Мария Шампанска говори много. Достатъчно е да видим личността на графинята. Блестяща владетелка на блестящ двор, представляващ славата и гордостта на Северна Франция, Мария Шампанска била любимата дъщеря на Елеонора Аквитанска (Алиенор д’Акитен), сестра на английския крал Ричард I Лъвското сърце и правнучка на херцог Гийом Аквитански (Гийом IX д’Акитен, 1086 - 1127) - изтъкнат поет, родоначалник на поезията на трубадурите.

Елеонора Аквитанска и двете й дъщери - Мария Шампанска и Але дьо Блуа - покровителствали труверите (така се наричали поетите, наследили традициите на трубадурите и живеещи във Северна Франция от средата на XII до края на XIII век).

Самата Мария Шампанска също била поет-трувер, стиховете й са се запазили, и в Европа и досега има много почитатели на таланта на графинята. Не бил чужд на поезията и Ричард Лъвското сърце. Известно, че след завръщането си от кръстоносен поход кралят бил пленен и хвърлен в затвора от херцог Леополд V Австрийски. В заточението си Ричард написал песен, посветена на Мария Шампанска. Любопитен факт: по стиховете на средновековния крал наскоро бе написана музика от съвременна европейска рок-група и произведението се ползва с голяма популярност в младежка среда.

Могъща владетелка в Европа през XII век, Мария Шампанска се славела и като законодателка на европейската мода. Тя е една от първите, заедно с майка си, която открито се обявила за равноправието на половете. В частност, в официално писмо графинята заявила, че между мъжа и жената не може да няма любов! С това й заявление векове наред се оправдават съпружеските изневери.

Мария Шампанска се изявявала и като теоретик на куртоазната любов, предполагаща рицарско служене на любимата дама. По нейно поръчение придворният автор Андреас Капеланус написал известната книга «За изкуството на учтивата любов», където всестранно разгледал идеята на Мария (оттогава тя непрестанно се повтаря от поколение в поколение): «най-вече мъжката храброст поражда любов в жените и желание да обичат».

Признавайки несъмнения гений на Кретиен дьо Троа, Мария Шампанска го направила главен проводник на идеите си за галантната любов и рицарството. И поетът с успех оправдал надеждите на покровителката си, ставайки приживе най-знаменития поет на франкоезичните страни.

Романът «Ланселот, или Рицаря на каруцата» бил създаден около 1168 г. по поръка на Мария Шампанска. В обкръжението на крал Артур тук - за първи път в европейската литература - се появява образът на великия рицар Ланселот. Сюжетът повествува за похищението на кралица Гуиневир и за спасяването й от храбрия Ланселот.

Любопитно, е че именно през тези години поетът се замислил върху противоречието между куртоазната любов, предполагаща съпружеска изневяра, и християнския морал, който я порицава. Но опитите да разреши това противоречие се оказали неуспешни.
«Ивен или Рицаря с лъва» бил създаден между 1176 и 1181 г. Романът се смята най-доброто поетично произведение на дьо Троа. Темата на романа е същата - противоречието между съпружеския дълг и рицарската доблест.

След сватбата млада жена пуснала Ивен за година, за да може да върши рицарски подвизи. Но героят се увлякъл и закъснял с връщането си. Обидената жена отказала да го приеме. В края на романа младите хора се помирили.

Последният, незавършен роман на Кретиен дьо Троа «Персевал или Повест за Граала» стои отделно в творчеството на поета. Преди всичко това е свързано с поръчителя на романа - Филип Елзаски, граф Фландърски (? - 1191).

Литературоведите предполагат, че в края на живота си Кретиен се е скарал с покровителката си и се е преместил в двора на Филип, където и творил по негово поръчение.

Граф Филип се падал на Мария Шампанска братовчед, често й гостувал, а в 1182 г., когато дьо Троа вече се трудел над «Персевал», Филип неуспешно искал да се ожени за овдовялата й сестра.

Графът бил богат, прославил се като доблестен участник в кръстоносните походи (по-късно загинал в Палестина), покровителствал автори на рицарска литература и тъй като бил дълбоко вярващ човек, жестоко преследвал еретиците, преди всичко катарите (2), тайни наследници на които станали впоследствие тамплиерите.

Предполага се, че по време на гоненията на катарите Филип Фландърски придобил някакви документи, разказващи за съдбата на свещения Граал (3). Някои изследователи са убедени, че става дума за гностическото (юдео-християнско, манихейско) «Евангелие от Никодим» (4).

Други твърдят, че документите били истински и с тяхна помощ можело да се намери истинският Граал. Във всеки случай Филип пожелал да запази паметта за голямата тайна в рицарски роман, а да го създаде наредил на Кретиен дьо Троа. Поетът с ентусиазъм се заел с работата, но с времето кой знае защо охладнял към нея и почти десет години изобщо нищо не писал. Романът така и останал незавършен.

Кретиен дьо Троа починал вероятно през 1191 г. Някои биографи предполагат, че това се случило скоро след новината за кончината на Филип Фландърски в Палестина, някои твърдят, че е станало по-рано.

Трудът на Кретиен дьо Троа продължил Робер де Борон, който написал поемата «Йосиф от Ариматея» (около 1200 г). В поемата се разказва как Иисус повикал Йосиф и му дал Граала. Заедно със сестра си и нейния мъж Брон Йосиф напуснал Палестина и се отправил «далеч на Запад», където те проповядвали християнството (включително на Британските острови).

Още по-късно Волфрам фон Ешенбах, знаменитият немски поет, се опитал да завърши романа на Кретиен дьо Троа в собствения си «Пърсифал». Той свързал Граала с рицарите от ордена на тамплиерите, които уж били пазители на свещената чаша.

Църквата никога не е признавала Граала за християнска реликва и по тази причина чашата се свързва със съмнителната слава на сакрален символ на еретическите учения в западния християнски свят.

——————————

Бележки:

1. Куртоазна литература - европейска литература от XII-XIV в. (Прованс, Северна Франция, Германия, по-късно - Англия, Испания и Италия) за рицари, извършващи в далечни страни велики подвизи в чест на възлюбената дама.

2. Катари - ерес в католическата църква през XI-XIV в.

3. Светият Граал - чашата, от която Иисус Христос пил на Тайната вечеря и в която Йосиф Ариматейски събрал кръвта на разпънатия Христос. По-късно Йосиф отнесъл Граала в Бретан (област във Франция), където и изчезнали следите на чашата.

4. «Евангелие от Никодим» - апокрифно (невлязло в библейския канон) евангелие, за чийто автор се смята тайният християнин Никодим. В него освен общоприетите евангелски истории е разказано за слизането на Иисус Христос в ада и за освобождаването оттам на старозаветните праведници, включително Адам и Ева, и за разпънатия заедно с Христос разкаял се разбойник Дисмас. Отците на църквата се отнасяли към «Евангелие от Никодим» с голяма почит и често го цитирали.