Виктор Ерьомин

превел: Литературен свят

Юрий Михайлович Постников, писал под псевдонима Юрий Дружков, е роден на 18 април 1927 г. в Москва. Семейството било работническо, в източниците обикновено се посочва само, че бащата умрял от алкохолизъм, а майката се омъжила втори път. Живели много бедно, което се отразило на Юрий - на третата си година той се разболял от костна туберкулоза.

С решение на медицинска комисия детето било изпратено в детски противотуберкулозен санаториум в Алупка (Голяма Ялта). Както това било прието в СССР, момчето живяло и се лекувало на пълна държавна издръжка.

До 1936 г. ръководил това заведение изтъкнатият руски лекар и филантроп Пьотр Василиевич Изергин. Този лекар е знаменит и с това, че нито един негов пациент не умрял, а самият Изергин се специализирал в лечението на деца, болни от най-тежките форми на костна туберкулоза.

Всички спасил великият доктор, като никой от пациентите му не останал неподвижен инвалид, всички отраснали като пълноценни хора. След скоропостижната кончина на Изергин делото му продължили учениците му, същите ентусиасти като него.

Юра Постников се лекувал непрекъснато в алупкинския санаториум 13 години, от които първите 11 лежал в гипс и не можел да се движи, изцяло зависейки от лекарите и особено от санитарките. Всички тези тежки години семейство за Юрий бил медицинският колектив на санаториума.

На тях момчето разказвало приказки за моряци и пътешественици, които създавало от тъга и безизходица. Първите си крачки на патерици Юра направил на 14 години, когато започнала Великата Отечествена война. В санаториума той останал и при окупацията на Крим от фашистите. Когато в 1944 г. в Ялта дошла Червената армия, възстановилият се до голяма степен юноша (през целия си останал живот по документи бил считан за инвалид от дете) побързал за дома си в Москва.

Завръщането се оказало нерадостно - майка му била затворена за кражба от завода, където работила. Крадяла жената, за да нахрани двете си деца.

Постников започнал работа в полиграфическа фабрика и постъпил в полиграфическия институт. Същевременно се увличал от професионално литературно творчество. Първата му публикация появила през 1951 г. в списание «Крокодил» - разказът «Търг».

Постоянно общуващ със своите връстници - начинаещи писатели, Постников бил привлечен на работа по поръка на партийното ръководство на СССР - да създаде съветски герои за популярните тогава в цял свят детски комикси.

Юрий Михайлович бил приятел с художника Иван Максимович Семьонов. Двамата се установили във вилата на Семьонов в Раменско и се заели да измислят нови герои. По-точно, измислял ги Постников, а Семьонов създавал зрителните им образи. Резултатите на съвместните търсения показвали на местните деца като окончателни арбитри.

Така отначало се появил понравилият се на всички художник Моливко, който вместо нос имал молив. Важната му особеност била, че неговите рисунки веднага оживявали. По-късно към Моливко бил добавен майсторът Сръчко.

Героите се харесали в ЦК на партията и специално за тях през 1956 г. било създадено списание за най-малките читатели - «Веселые картинки», с начален тираж 11 милиона!

Юрий Михайлович работил в това списание от деня на създаването му до кончината си. Моливко и Сръчко станали постоянни герои на «Веселые картинки», те се проявявали като постоянни конферансиета, а понякога попадали и в различни забавни истории.

Не бихме отрекли факта, че новите герои много приличали на обичаните от всички тогава момчета «Приключенията на Незнайко» от Н. Носов.

В 1960 г. Ю. Постников съвместно с В. Белоцерковски и Ив. Семьонов издал първата си книжка - опит за наш комикс под заглавие «Необикновените приключения на знаменития пътешественик Петя Рижик и верните му приятели Мик и Мук».

Днес предполагат, че това било преработка в съветски дух на световно известните комикси на белгийския художник Ерже (Жорж Проспер Реми) за приключенията на младия репортер Тинтин (Тантан).

А после дошъл ред на Моливко и Сръчко. През 1964 г. за първи път под псевдонима Юрий Дружков писателят публикувал приказната повест «Приключенията на Моливко и Сръчко». Книгата излязла в тираж 250 000 и била разпродадена за една седмица. Веднага я превели на 28 езика. В 1969 г. «Приключенията…» получили «Златен медал» в Прага като най-добра книга на столетието за деца.

Псевдонимът Дружков се появил спонтанно. Постников донесъл книгата си в издателство «Млада гвардия», под егидата на което съществувало «Веселые картинки». Ръководството на издателството приело «Приключенията…» за публикуване, но поискало да се постави на обложката на книгата която и да е друга фамилия, само не на сътрудник на «Веселые картинки».

Юрий Михайлович тогава бил влюбен в девойка с фамилията Дружкова. В знак на своята преданост писателят взел този псевдоним. Впрочем момичето все пак отказало да свърже живота си с инвалид. В края на 1960-те г. Постников се оженил за редакторката от издателство «Малыш» Наталия Йосифовна. През 1970 г. им се родил син Валентин.

От деня на излизането на «Приключенията…» в редакцията на «Веселые картинки» започнали да идват чували с писма, в които читателите искали продължение. Писателят изпълнил молбата им и написал «Вълшебното училище на Моливко и Сръчко». Но имал много силни врагове и публикуването на книгата се забавило дълги години. Сигналният й брой дошъл месец след смъртта на автора.

В края на живота си Юрий Михайлович работил над книгата си за възрастни «Кой плаче за теб», която смятал за главна в своето творчество. Той грешал. Читателите я посрещнали с безразличие.

Юрий Михайлович Постников (Дружков) починал на 30 декември 1983 г. след тежка продължителна болест.

(с незначителни съкращения)