Людмила Башко

превод: Георги Ангелов

Какво се случва в нашата поезия? Работят хората.
Пишат стихове. Мислят за стихове. Пишат за стиховете.
Скука. Къде са гръмките декларации и манифести?
Даже някак е неудобно.
Вл. Губайловски

Размислите за литературната еволюция често се оказват в плен на формулата за благослова на Пушкин от Державин, превърнал се от биографичен факт в схема, сродна с библейската: Авраам роди Исаак. В действителност това е рядко изключение – искрено и радостно признание на младия талант от страна на учителя, лишено от снобизъм и назидателност.

Възможно ли е безпристрастно да се оценят стихове? Гумильов считал, че може, защото съществуват единни поетически алгоритми.

«Поет е този, който контролира всички закони, управляващи комплекса на взетите от тях думи» – размишлявал той в «Анатомия на стихотворението».
«Това е страшно – възразил му Блок, – в поета трябва да има нещо… вдъхновено».

Още тогава, в началото на 20 век, била обозначена рязката диспропорция между разработените знания за ритмиката и пълната непроученост на въпроса за смисловите значения. Поезията е явление загадъчно. Учените не могат да обяснят защо в стиховете се усеща повече обвързаност, отколкото в проза; въпреки очакванията тяхната информационна натовареност не само не пада, а съществено нараства. «Стихове се пишат затова, за да се каже повече, отколкото е възможно в прозата» (Брюсов). Не се поддава на обяснение и най-ранният стадий за създаването на стихове – импулс, раждащ поета.

«Състоянието на творчество е призрачно състояние… Някой, нещо се вселява в теб, ръката ти става изпълнител, не на теб, а на него. Кой е той? Този, който чрез теб иска да бъде». Цветаева.
«Само започнете! Още от третата страница ще се убедите, че няма никаква свобода». Вячеслав Иванов.
«X. ме попита трудно ли пиша стихове. Отговорих: тях или някой ги диктува, тогава е леко, а когато не ги диктува – просто е невъзможно». Ахматова.
Не е ли поезията транс, изменено състояние на съзнанието, позволяващо да се постигнат дълбочината на понятията и да се формира нова реалност?

Истинските поети винаги са били нетърпими към всекидневността. Те като «гости от бъдещето» живеят в създавания от тях свят. Това не е безопасно, и не всички издържат. Пророческите думи на Пастернак за «строфите, които хващат за гърлото и убиват» намират все нови трагични потвърждения.

«Съществуват лъжепоети, които всичко правят сами – горчиво отбелязва Цветаева за заемащите чужди места, но и добавя, – сред тях има големи майстори». Това са хора, които са усвоили поетичните прийоми, но подменят жертвеното служение със жаждата за лично самоутвърждаване. Вероятно затова е и така труден въпросът за професионалната поезия, която е дотолкова свързана с личните качества, че определянето им също е крайно индивидуално.
Останало ли е сега нещо, което може да предизвика дълбоки чувства?

Поезията, както считала Цветаева, съществува само за сметка на атомите съпротива, без тях всичко се свежда до мъчително бърборене на смазан човек.

11.10.2008