Михаил Попов

превод: Стефка Тотева

* * *
„Музика за дебели”, така правилно са нарекли джаза. Негрите от Сент Луиз са го измислили и на мен никога не ми се беше случвало да видя толкова много дебели мъже и жени, като в черните квартали на американските градове.

* * *
Прочетох книгата на поета К. След известно време научих, че поетът е умрял. Препрочетох книгата му. Стиховете му не станаха по-добри.

* * *
Въздухът не може да бъде модерен, модерна може да бъде само миризмата му.

* * *
Най-добрата стратегия е: през цялото време да извършваш правилни тактически ходове.

* * *
Това е толкова необичайно, че даже не е и интересно.

* * *
Мъжеството е необходимо по-скоро при отбраната, храбростта и смелостта - по-скоро в атаката.

* * *
Щастие е, когато твоите врагове са лоши хора.

* * *
Глазков: „тоалетната чиния също е полезна, но това не е поезия”. Борейки се срещу пошлостта, Глазков сам попада в нейния капан. Е, кой не знае,че тоалетната чиния не е поезия. Глазков в този случай е равен само на тоталния простак Андрей Дементиев: „Аз ненавиждам в хората лъжата!”. Като че ли всички останали я обожават.

* * *
Кадър от филма „Война и мир”. Дълга опашка от войници чакат да се поклонят пред иконата на Смоленската Богородица. Можем ли да си представим такава опашка за „Велесовата книга”? Езичниците никога не биха спечелили Отечествената война.

* * *
Закон Божи е - в началото беше словото.

* * *
Парадокс - всички искат да живеят като американци, а да чувстват като руснаци.

* * *
Критиката е последното убежище на интелигента.

* * *
При един напълно посредствен писател намерих много умна мисъл - животът се дели на две части. В първата - стани мъж, започни да печелиш пари, във втората - стани истински мъж, престани да печелиш пари.

* * *
Бахтин се оказва твърде високо е поставял Вячеслав Иванов. Странно чувство - Бахтин не всичко разбира в литературата.

* * *
Похожденията на колоса на глинени крака.

* * *
Защо отрицателните герои често се получават по-убедителни, а положителните - рядко? За отрицателните авторът има за пример и себе си, а положителните трябва да ги измисля.

* * *
Критикът Михаил Лобанов: ето пример за невиждана критическа честност. Претенции към Толстой има, но към Стаднюк - не.

* * *
Истинската конкуренция не е между различните, а между еднаквите.

* * *
Книгата е сила. Зорий Балаян отпечата книга със заглавие „Огнище” за Карабах - войната за Карабах продължава и до сега. Лутер е направил превод на Вулгата на архиепископ Йероним на немски език - а триста години Германия е била разтърсвана от войни. Екранизацията в Индия на „Рамаяни” през 1981 година - 70 серии - страшният индуиски национализъм е възникнал като че ли на празно място. Индусите изтребват мюсюлманите, а дотогава стотици години е било обратното.

* * *
Рейтингът е незаконороденият син на йерархията.

* * *
Истината винаги е една, само една. Затова няма никой до нея. Никой не се нуждае от нея.

* * *
За пореден път се потвърждава,че Пушкин - това е Пушкин, а всички останали са просто - всички останали.
Пушкин - Вяземски, не се разбраха за полското въстание. Аргументите на Вяземски са сериозни, той изхожда от гледната точка на много умния интелигент, и на него е трудно да възразиш. Струва ти се, даже невъзможно. Но щом си спомниш Пушкин „за какво шумите вие, народни витии” и ти става срамно: как така ти, брат, си се съгласил с тази ограничена, вяземска гледна точка, ето, има по-възвишена, а значи и единствено вярна - пушкиновата . Също такова е чувството при сравняване на Салтиков, неговия „Град Глупов” със „Село Горюхино”. Ако не знаеш какво представлява селото, то градът ти изглежда убедителен. Но щом се обърнеш към Пушкиновия текст, става ясно колко зловредно тенденциозен е Салтиков, „селото” е по-умно, по-добро, по иронично, по-изтънчено, по-обемно от „града”.

* * *
Културата на вината - това е Русия, културата на срама - Япония, културата на дълга - Британия, културата на равнодушието - Белорусия, културата на реда - Германия, на забравата - Индия….. Може да се продължи още в този дух.