Ли Бо

превод: Христо Черняев

Живея аз
на изток от Чунлин, а
днес моят мил е
зад река Ханцзян.
Дели ни
най-голямата долина -
там бих вървяла,
с поглед в него взрян.
Откак
не сме се двамата видяли,
насън утъпках нейната трева…
Ще ни сбере ли есента?
Едва ли.
Тъгуват в мене
всички сетива.
Как искам
да се върне през нощта!
Да хвърля дрехата,
да угася свещта!