Полковник Петър Георгиев Дървингов, български офицер, военен историк и писател, е роден на 23.05.1875 г. в град Кукуш, Беломорска Македония Завършва с отличие Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (1892), Военното училище в София (1896) и Генералщабната академия в Торино, Италия (1909). Служи в кавалерията. Поручик (1900), ротмистър (1906), майор (1911), подполковник (1915), полковник (1917). През 1900 година служи в Първи конен полк в гарнизона в Шумен, а в 1909 година в Трети конен полк. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) като военен организатор на четите на организацията. Воевода е на четата на Серския революционен окръг, сражава се в Мелнишко. През Балканската война е един от организаторите (началник-щаб) на Македоно-Одринското опълчение и на 11 пехотна македонска дивизия, където е командир на полк. След демобилизацията служи като адютант на 1-ва военноинспекционна област (1913 - 1914), командир на дружина в 6-и пехотен полк (1914), помощник-председател на Военноисторическата комисия (1915) и началник на Информационно-цензурната секция в Щаба на армията (1915). През Първата световна война е началник-щаб на 11 пехотна македонска дивизия (до 1916), после е назначен за началник на Моравската областна военна инспекция (1916-1919), а по-късно е и за кратко началник щаб на Моравската военно-инспекционна област (1917-1918). След войната работи в областта на военните науки и военната история. Написва много трудове. Съден от правителството на БЗНС - обвинен е, че е един от виновниците за войната. Едно от първите военни изследвания е именно на Дървингов - „История на Македоно-одринското опълчение” определено като най-добрият труд, написан за българското опълчение. Член-кореспондент на БАН (1932). Почетен председател на Дружеството на българските публицисти, Дружеството на македоно-одринското опълчение и на Дружеството на военните писатели в България. Съден през 1953 г. Награден е с военния орден „За храброст” IV степен I и II клас; ордена „Св. Александър” IV степен с мечове по средата и ордена „За заслуга” на обикновена лента. Псевдоними: Камен Георгиев, Петронин, заедно с Йордан Венедиков използва псевдонима П. Ю. Вендаров. Владее много чужди езици. Съчинения: „От Пловдив и София към Цариград и Скопие” (1903), „Пирин и борбата в неговите недра” (в 2 части, 1904), „Военна България. Социологически етюд на българската действителност” (1911), „Как се решават тактически задачи” (1912), „Полска тактическа книжка” (1915), „История на Македоно-одринското опълчение” (том І, 1919; том ІІ, 1925), „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци през 1915 г.” (1920), „Психологическа и тактическа студия по пленяването на Явер паша” (1924), „Студии по нашите войни, кн. I. Войсководци и войски. Критически бележки и размишления” (1930), „Атаката на Одрин под осветлението на историята и изкуството - историко-психологически анализ” (1931), „Духът на историята на българския народ” (1932), „Прослава на Македоно-Одринското опълчение 1912-1913″ (1933), „Мисли за написване историята на град Кукуш и построяване дом-паметник Кукуш” (1933), „Българинът доброволец от старо време до наши дни” (1934), „Сборник Солун” (сборник, 1934, съвместно с други автори), „Влиянието на морската мощ върху историята на България” (1935), „Два свята” (сравнителна студия, 1935), „Опитите на българския народ да пресъздаде себе си в миналото до наши дни” (1935), „Априлското въстание под осветлението на военната история на българския народ” (1936), „Боевете в Източните Родопи от границата до Кърджали във войната срещу турците през 1912″ (1939), „На крилата на несломимата българщина” (1939), „Балканската война - както е била виждана, когато са се развивали самите събития” (1941), “Море и суша. Морски брегове и хинтерланд” (1942), „Евлия Челеби и западните български земи” (1943), „Физическо и нравствено възпитание на българския народ”, „Книга за българския войник - неговия морален лик”, „Избрани произведения” (1988) и др. Умира на 8.03.1958 г. в София.

Публикации:

Критика за Петър Дървингов:

ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ/ автор: Константин Петканов/ брой 84 май 2016