ЗЛОЧЕСТАТА СЪДБА НА Н. В. РАКИТИН
Прости земя ти, моя родна,
прости есенен мир златист!
О, Господи,с душа свободна
при тебе ида горд и чист!
Ник. Вас. Ракитин
На 2 май, рано сутринта, големият наш поет Н. В. Ракитин завърши най-трагично своя земен път. В тъмния тунел, под злокобните колела на влака, той намери смъртта си за всеобща изненада на всички свои приятели. Тоя злочест край на живота не отговаря на неговата жизнерадост, на неговата любов към хората и природата!
Затова всички, които познаваха поета, и добрия, жизнерадостния и веселият Ракитин, не искаха да вярват на първата вест за неговата трагична смърт. Дори и сега неговите близки приятели недоумяват как Ракитин дойде до тая трагедия в тунела.
Тоя мил и прекрасен човек, от чиято душа цял живот се излъчваше само доброта и доволство, трябваше да има друга, по-щастлива съдба. Уви, нашата безотрадна действителност убива и най-добрите си чеда.
На 30 април, миналата година, в гр. Плевен, Ракитин отпразнува своя 25-годишен юбилей при рядка задушевност и топлота. Скромен по природа, непретенциозен в живота, чужд на всичко подло и рекламно, на тоя юбилей той видя признание за себе си, на своето дело, и, бих казал, преживя сладостите на славата и щастието в живота.
Паметен ще бъде тоя юбилей, в който се изляха непринудено и най-сърдечно чувства на обич и радост от неговата поезия; в който той видя колко много е ценен и уважаван като поет и човек.
Спомням си живо сълзите му на това тържество, на сцената, когато първи неговите родни селяци му поднесоха искрените си поздрави и той, сподавен от радост и сълзи прие скромните им дарове. Дълбоко преживя това юбилейно тържество, то напои богато надарената му душа със още по-голяма доброта и вяра у хората.
Искрено засвидетелствана обич и признателност почти от всички лица и среди на това тържество, укрепи още по-силно вярата му в доброто, вярата му в хората. С тая дълбока вяра той продължи живота си, убеден, че само тъй трябва да мисли и живее поета…
Не минаха дори два месеца от това мило тържество и тия, които първи му отправиха от София своите сърдечни привети, издадоха злокобната заповед за неговото уволнение като директор на къщите-музеи в Плевен.
Той бе уволнен като обикновен разсилен, без всяко предупреждение, никому ненужен! Вестта за това уволнение уби душата на поета, тя разстрои нормалния ход на неговия душевен мир!
Никога в живота си той не е преживявал по-трагичен час от тоя, когато рано сутринта в моята стая дойде и от вратата изплака с всичката сила на своята душа, сподавен от обилни сълзи, безсилен, цял четвърт час, да ми обясни причината на своята мъка, на своя плач!…
Успокои се той при моите увещания и…най-сетне ми каза, че е уволнен без всякакво предупреждение, за да бъде заместен с някакъв си запасен офицер от руската армия. От тоя момент на своя живот Ракитин загуби силата на своя характер, неговата чувствителна и богато надарена душа не можа да добие своето нормално състояние.
Оттук започва неговата трагедия, която след година завърши с епилога в тунела под влака. Цели пет месеца той се бори със живота и смъртта!
В тая борба той победи смъртта и се възвърна към живот и творчество. Министерството на народната просвета го назначи за инспектор по читалищата и го прати на работа във Върховния читалищен съюз.
Настъпи в неговата душа видимо спокойствие. Отново започна да реди песен след песен, но вече с тъжен акорд и почти всички с образа на смъртта.
Понамаля неговата радост, често се унисаше в себе си, стана по-безразличен към околните, но все пак видимо не даваше признаци за оная мъка, що изживяваше в себе си. Написа своите последни стихове и като че ли му олекна…
Уви, ново уволнение, нови сътресения, ново нарушение на душевния му покой! Ето, почти цял месец тая тревога го измъчваше, разстройваше!
Не стигаше това, но ето че идва бързата вест да се яви на 2 май пред военния следовател в София за разпит по факти из областта на къщите-музеи в Плевен.
Тая вест обърна отново душевния му мир. Замина за Плевен на 1 май да види семейството си и си вземе някои документи, и, вероятно, за последно сбогом с милата си съпруга и скъпите си деца! И още същата нощ бърза с бързия влак да догони изпълнението на дълга си и се яви при военния следовател!
Но провидението се оказа по-силно и в тъмния тунел било отредено на неоценимия певец да изпее своята последна песен! Тежък край, но непосредствен резултат от нашата действителност!
Неоправданото му уволнение от службата директор на къщите-музеи в Плевен, която той зае с особена радост, разстрои нормалния ход на неговия душевен мир.
Повторното му уволнение като инспектор по читалищата и разтакаването повече от месец без ново назначение, още по-силно смути хармонията на неговата вече разстроена душа.
Поканата да се яви пред военния следовател в тоя момент на огорчение и дълбока тъга внесе сътресение в душевния му склад. Уверенията ми и тия на неговите приятели не помогнаха.
Скритом от мен и най-близките си, след последно сбогом от съпруга и деца, свърши както никой никога не очакваше…
Но Ракитин ще пребъде, неговата песен и неговото дело навеки ще красят нашата поезия и все ще дойде ден, когато доброто ще победи, както той сам вярваше! Ето едно от предпоследните му стихотворения, в което разказва своя край:
Вятърът преде, преде,
точи нишка той безкрайна.
Сън пак ще ме отведе
във страната си незнайна.
Дивна, приказна страна,
дето дни се не сменяват,
дето слънце и луна
ни залязват, ни изгряват,
дето някога си там
аз навеки ще отида,
дето нищо не ще знам,
но и нищо не ще видя.
