Ячо Хлебаров

Ячо Стоянов Хлебаров, български учител, публицист, издател, преводач, адвокат, редактор, читалищен и културен деец, библиотековед, ерудит, е роден на 04.03.1887 г. в Плевен. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 г. Завършва Педагогическото училище в Лом (1905) и правни и държавни науки в СУ „Св. Климент Охридски” (1915). Начален учител (1905-1906) в Плевен, сътрудничи с преводи на сп. „Учителска мисъл”. В края на 1906 г. заедно с Георги Бакалов преминава в групата на либералните социалисти, която през 1910 г. напуска и става член на Демократическата партия (1910-1934). След 1923 г. се изявява предимно като политически деятел на Демократическата партия. През 1929 г. е избран за председател на плевенската градска организация на ДП, през 1930 г. - за окръжен съветник, а през 1931 г. - за общински съветник. През 1934 г. е изключен от ДП с мотива, че няма партийна дейност, но след Деветомайския преврат е назначен (1934) за директор на новосъздадената Плевенска област, но скоро сам си подава оставката. Напуска Демократическата партия и до края на живота си остава безпартиен. Адвокат в Плевен (1915-1947). Развива активна преводаческа и издателска дейност. Основател на издателства „Буревестник” (1907-1911, за социалнополитическа, философска, изкуствоведска, литературоведска, преводна литература), „Образование” (1912-1915, за учебна и педагогическа литература) и „Наша родина” (1918-1922, за художествена и детска литература) - всички в Плевен. Редактор заедно с Иван Данов и Петър Ненков на сп. „Книжовник” (1910, Плевен) и „Читалище” (1911-1912; 1926-1939, Плевен, орган на Читалищния съюз). Създател на библиотека „Млад читател” (издателство за детско-юношеска литература, 1911-1912). Член на редколегията на сп. „Наша родина” (1913-1915), „Родна мисъл” (1921-1924), в. „Вит” (1933), и др. Учредител на Читалищния съюз в България (1911), негов деловодител (1911), заместник-председател (1925-1931) и председател на Върховния читалищен съюз (1931-1939). По време на неговото управление читалищният съюз в страната се превръща в най-силната културна институция у нас. Един от лидерите на читалищното движение в България (1911-1939). Член (1919-1939) и председател на читалище „Съгласие” в Плевен (1932-1939) - допринася много за обогатяването на библиотеката му с ценни и редки книги. Учредител и съветник е на Българския библиографски институт (1918), създаден от Александър Теодоров-Балан. Автор на над 150 статии по история и организация на читалищата, по библиотекознание и библиография. Един от основоположниците на библиотековедската наука в България: по негова инициатива през ноември 1925 г. се учредява „Фонд Съюзен дом” - за да се съберат средства за собствен дом на Върховния читалищен съюз, съставя устава на фонда и прави парично дарение от 90 000 лв. Заедно Васил Класанов и Стоян Аргиров изработва първия законопроект за народните читалища, който е приет от Народното събрание и влиза в сила от 27.03.1927 г. С този закон се полагат основите на читалищното законодателство в България. Изготвя проектоустава и устава на Читалищната кооперация, учредена по негова идея на 17.03.1929 г., той е първият й член и постоянен председател до 1941 г. За да я подпомогне във финансово отношение, внася от личните си средства в нейната каса 10 парични дяла в размер на 5 000 лв. Читалищната кооперация си поставя за задача да доставя на читалищните библиотеки всички български книги, вестници и списания с голяма отстъпка; да доставя инвентарни каталози, библиотечни мебели, каталожни картички и необходимата библиотечна документация; да кредитира нуждаещите се читалищни кина и др. От 1905 до 1921 г. осъществява 36 превода, повечето самостоятелно. Деветнадесет от преводите са от руски език, а останалите седемнадесет - от западни автори. Сред най-близките му приятели в Плевен са Петър Ненков, Иван Данов, Никола Ракитин, писателите Иван Кирилов и Г. П. Домусчиев, много са контактите му и със столични писатели. Преди 09.09.1944 г. води защитата на делата пред военния съд в Плевен, Лом, Видин, Враца, Велико Търново и Ловеч на 342-ма арестувани ремсисти, комунисти и партизани, осъдени по ЗЗД и ги спасява от смърт. През 1946 г. се включва в подписката против смъртната присъда на Кръстьо Пастухов. През 1946 г. е въдворен без съд и присъда за 6 месеца в ТВО „Росица”. Защитава в съда някои по-заможни личности в Плевен, чието имущество е отнето по Закона за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. В края на 1947 г. са му отнети адвокатските права и е заличен от списъка на адвокатите. В резултат на жалба, написана по повод на отстраняването си от работа, е въдворен за две години в Белене (юли 1949 - юли 1951). Здравето му е сериозно разклатено и пет месеца след освобождаването му умира - на 24.12.1951 г. в Плевен. Псевдоними: А. Рафаелов, Рафаил Делов, Тр. Братоев, А. Розентал, д-р С. Страхилов. Почетен гражданин на Плевен (2012).


Публикации:


Публицистика:

НИКОЛА ВАСИЛЕВ РАКИТИН. ЛИЧНОСТ И ТВОРЧЕСТВО/ брой 73 май 2015

ПРОФЕСОР ИВАН Д. ШИШМАНОВ / брой 75 юли 2015

АНТОН СТРАШИМИРОВ СИ ОТИДЕ / брой 81 февруари 2016

ЗЛОЧЕСТАТА СЪДБА НА Н. В. РАКИТИН / брой 83 април 2016

ОБЩЕСТВЕНИКЪТ Т. Г. ВЛАЙКОВ/ брой 87 септември 2016

КНИГА И ЧИТАТЕЛ/ брой 90 декември 2016


За Ячо Хлебаров:

ПРЕВОДАЧ, ЖУРНАЛИСТ, ИЗДАТЕЛ/ автор: Георги Стойков/ брой 95 май 2017