Никола Димов Козлев, български възрожденски книжовен и просветен деец, е роден през 1824 г. в град Лясковец. Учи в град Елена при Иван Момчилов (1845). Продължава обучението си в Пазарджик и Свищов. През 1848-1851 г. слуша лекции в Кишиневската духовна семинария. В периода 1852-1856 г. е учител в Лясковец. Поради участието си във въстанието на Капитан Дядо Никола е принуден да избяга в Бесарабия, където създава двете си поеми „Черен Арап и хайдут Сидер” и „Бивол Голе и мечка стръвница” (1866, публикувани през 1868 г.) и учителства по селата. Завръща се в България (1869), участва в създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО), среща се с Васил Левски. Принуден е отново да избяга в Румъния, където работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново е учител в Бесарабия. След Освобождението е учител в Лясковец, Плаково и Стражица. Последните години от живота си прекарва в мизерия. Умира на 25.07.1902 г. в родния си град.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ОПЛАКВАНЕ ТЪРНОВО В 1830 ГОДИНА”/ брой 80 януари 2016

Кореспонденция:

ПИСМО НА НИКОЛА КОЗЛЕВ ДО ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ/ брой 83 април 2016