Игор Чернухин

превод: Борис Вулжев

***

Не си мисли как стихове се пишат -
премъдрите им думи забрави.
Послушай само -
дървесата дишат,
над покривите бурята гърми.
Из ъглите вилнее хладен вятър,
а под асфалта коренче кълни.
Не ти е нужен стих пред тази святост,
пред тези необгледни далнини.
И тоя вятър, тоя сняг метежен,
светът нахлул в дома ти без слова,
и вечерта - единствена и нежна…
А стиховете идват след това.