Тодор Костов (Тодор Ив. Костов; Т. Ив. Костов), български писател – прозаик и драматург, е роден на 9 март 1898 г. в град Севлиево. Адвокат е в Оряхово. Сътрудничи с разкази на сп. „Гребец” и в. „Светлоструй”, участва в антологията „Светлоструй”. Съчинения: „Слънцето изгряло” (роман, София, 1930), „Лакираните нокти” (роман, 1934) и др. Пише и пиеси - “Сол и злато” (комедия, 1934), „Жертвите на живота” (драма), „Воденицата на Карлюка” (драма, 1935), „По тъмни друми” (драма, 1936). Член на Съюза на писателите от провинцията. Редактира сп. „Алфа” (Оряхово, 1920) и в. „Правда” (Оряхово) през 1930-те г.

Публикации:

Проза:

ЗИМЕН СЪН/ брой 82 март 2016

ЗАЛЕЗ НАД ДУНАВА/ брой 99 октомври 2017

Критика за Тодор Костов:

Т. ИВ. КОСТОВ - „СОЛ И ЗЛАТО”/ автор: Павел Телчаров/ брой 99 октомври 2017