Валентина Коростельова

превод: Борис Вулжев

***

Можеш да излъжеш с празнословие
всеки близък и несвой човек.
Идва час - родината синовно
чака отговор, и то нелек.

Има време - лъже ме надеждата.
Поживей под тия небеса.
Ала всички болки и премеждия
мога ли сама да понеса?

Всеки тук по своему е силен.
И какво, че просто съм жена:
завещаха ми земята мила,
че баща ми падна на война.