Георг Тракл

превод: Антина Златкова

ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Свечери ли се,
един син лик тихомълком те напуска.
в тамариндовите клони пее птичка.

Благ монах
сплита безжизнени длани.
бял ангел тръгва да търси Мария.

Нощен венец
от теменужки, зърно и пурпурни гроздове
е годината на онзи, който се вглежда.

В нозете ти
се разтварят гробовете на мъртвите,
когато в сребърни длани положиш чело.

Тишината обитава
на устните ти есенна луна,
тъмна песен опиянена от маков сок.

Синьо цвете,
което придава тон на пожълтялата скала.

ЛЯТО

Стихва вечер жалбата
на кукувицата в гората.
Ниско се свеждат житата,
червените макове.

Черна буря се надига
иззад хълма.
Древната песен на щуреца
в полето замлъква.

Не се вълнуват вече
клоните на кестена.
По извитата стълба
само роклята ти шумоли.

Тихо гори свещта
сред тъмната стая;
една сребриста длан
я изгаси;

Покой, беззвездна нощ.