Павел Спасов

Тази малка сбирка, със своите безупречни стихове, все напомня злочестата съдба на хиляди изправени пред своя изгубен рай с въпроса: Защо? Напомня мъката и безсилието да се възвърне слънцето на ония, които във вечна самота събират къс по къс порутените си идеали, борещи се между съзнанието за собствените сили и немощ

„вопиящ и сразен
от новий мрак на кръгозора”.

Огледалото остава завинаги изгаснало и всяка падащ сълза се откроява като песен на сразения преди битката в живота войн, бледен и посърнал над горката си участ.

Кои стихове са по-хубави, кои не - да преценя не мога. Там гдето има истинско чувство и гдето говори душата - там има само красота.

Тук тази красота е самотна, тъжна и велика.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Траян Тъмен, „Изгасналото огледало”, изд. на „Читалище на слепите в България”, 1928 г.

сп. „Хиперион”, г. 8, кн. 4, 1929 г.