Траян Тъмен (псевдоним на Траян Василев Траянов), български поет, брат на поета Теодор Траянов, е роден на 01.11.1894 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в София през 1911 г. и учи във Военното училище. Участва в Балканската война  (1912-1913), тежко е ранен в главата и губи зрението си. Заминава на лечение в Австрия (1916 -1922, Виена), там учи музика, немски език и Брайлово писмо във Виенския институт за слепи. След завръщането си в България (1922) е член (1922-1934) на редакторския колектив на сп. “Съдба” - издание на Дружеството на българските слепи и на Читалището на слепите в България. Публикува стихотворения в сп. „Хиперион” и „Съдба”. Автор на книгите: „Изгасналото огледало” (стихове, 1928), „Слепият гуслар” (стихове, 1931), „Нощ е наоколо” (избрани стихове, 1935; 1939); “Ден и нощ” (мемоари, 1941). Умира на 07.11.1949 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ИЗГАСНАЛОТО ОГЛЕДАЛО/ брой 68 декември 2014

Критика за Траян Тъмен:

ТРАЯН ТЪМЕН - „ИЗГАСНАЛОТО ОГЛЕДАЛО”/ аштор: Павел Спасов/ брой 82 март 2016

За Траян Тъмен:

ЖАДНИ ИСКРИЦИ ПИЯТ СВЕТЛИНАТА НА МРАКА…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 30 юни 2011