Тармо Манелиус

превод: Георги Вълчев

БИОГРАФИЯ

Хората се срещат през празници.
Жените в леглата си мислят за деца,
леглото цъфти,
кожата им цъфти
и люлката се люлее.

Стаени в ъглите, старите хора си мислят
колко малко са чули и видели в този свят.

И само тази тишина в стаята,
и само този тропот на впрегнати каруци.

ВЛЮБЕНИЯТ

Когато лятото си отиде
и отнесе със себе си светлите мигове
и жаркия плам на човешката плът,
и розите от градините -
тогава той се затваря в стаята.
Никой нищо не му е казал, сам знае:
отминало е лятото в колесницата на есента,
нататък зад заскрежените дървета.

ПРОБУЖДАНЕ

Слънчева капка
се спусна по твоята гръд и
тялото ти се пробужда в моите ръце
като зряла нива.

НОЩЕМ

Ти видя само сенките,
хвърлени от лагерния огън,
и намери огъня на горската поляна.
Не те попитах защо дойде.
А пламъкът отслабна, искам да го подсиля,
но не виждам дърва за горене.
Бих останал тук до зората,
без да попитам - ще останеш ли и ти.

КОГАТО ТЕ НЯМА

Като устремни години са твоите стъпки,
врязали се по избрания път.
Крайпътните дървета се кланят
и вятърът шуми с човешки глас.
Защо ли да се питаме: ще се завърнеш ли, ще се върнем ли?
Под крайпътните дървета отминават годините
и умореният вятър е безсилен да говори,
когато те няма.