РУСИЯ
превод: Атанас Смирнов
Тъй, както в златните години
се носят тройки по степта
и тънат блесналите шини
по набраздената ти гръд.
Русия, просешка Русия,
обикнах те и запознах
със сивите къщя и тия
неспирни ветрове над тях.
Но да тъгувам не умея
по теб и твойта беднота…
Отдай на всеки чародеец
размирната си красота!
И след измами и измени
навеки ще пребъдеш ти,
и само болка ще засени
великолепните черти…
Какво от туй? Едничка грижа
е капка в речния простор,
а ти си съща: лес и хижи,
и под чумбера ясен взор.
И в пътя грее една надежда,
светът е близък, постижим,
когато под чумбера нежно
проблесне погледът любим
и звънне над степта безбрежна
коларювият тъжен химн.
в. „Литературен живот”, г. 1, бр. 11, 11.12.1940 г.
