5.ІІ.1910

Господин Г. П. Домусчиев,

Не помня по тия години да съм прочитал коя да е книга от край до край, но Вашите стихотворения ме тъй привлякоха… Изкарах книжката от кора до кора. Приятния ми бяха да чета: 1, 5, 6, 10, 16, 24, а над тия: 2, 14, 21, 27 аз доста се разтъжих и позамислих!… Съобразили сте се в настоящий нервний век: всички статийки са пълни със смисъл.
Рискувате, драги господине, живота, който вярвам ще умеете и как да прекарате. Уви! Горчив е той, изпълнен с радости и скърби! Повторно благодаря Ви сърдечно!

Ил. Блъсков

10.0І.1911

Любезний господин Г. Домусчиев,

Сърдечно Ви благодаря за Вашите искрени отношения, както и на добрата Ви съпруга, към дъщеря ми Стефка и сина ми Никола. Желаех по Новата година, поне писмено да Ви изкажа моите благодарности, но болести не ми позволиха.
Бог да Ви възнагради Вашите добрини и да Ви обсипе с всичко, кое би желало Вашето благородно сърце.
Моля, явете ми имате ли моите спомени от ученически, учителски и списателски живот.
Моля, явете ми името, годината, адреса на списанието, от което сина ми е взел от Вас два броя.

Здравейте, Ваш доброжелател
Ил. Блъсков