ОЩЕ ЗА ПЛАНА ДЪЛЕС
превод: Литературен свят
Бележка към статията на Станислав Куняев „Завещание русского гения”, от книгата „Русское слово и мировое зло” (2015).
Така нареченият „план Дълес” (1944) най-вероятно е бил изложение на речта на тогавашния сътрудник на Управлението за стратегически служби на САЩ и негов резидент в Европа Алън Дълес на едно от закритите му заседания.
За първи път пълният текст на „плана” е обнародван в Русия от Йоан, митрополит Санкт Петербургски и Ладожки („Советская Россия”, 20 февруари 1993).
За автентичността на този документ свидетелстват В. С. Широнин („Под колпаком контрразведки”. М., 1996) и Юрий Ив. Дроздов („Записки начальника нелегальной разведки”. М., 1999).
Според него един от източниците на информацията за този документ са Алджър Хис (високопоставен сътрудник в администрацията на президентите на САЩ Рузвелт и Труман) и Ф. Д. Бобков („Московский комсомолец” 2007. № 43).
Според журналиста Александър Кочуков („Красная звезда”, 28 октомври 2004) е възможно по времето на Брежнев откъс от агентурното съобщение да е малко редактиран, придадено му е „емоционална окраска”, а после по каналите на КГБ са го получили в средата на съветските журналисти и писатели, в резултат на което е използван в романите на Ю. П. Долд-Михайлик „И сам войнът е войн” (Киев, 1965) и А. С. Иванов „Вечният зов” (М., 1981).
