Литературен свят

Николай Фол

Николай Фол (псевдоним на Николай Тодоров Георгиев), български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания, преводач, е роден на 13.01.1898 г. в Берковица в семейството на учителя и банковия чиновник Тодор Георгиев; внук на строителя Георги Софиянски от Бояна. Бащата на писателя създава първия у нас църковен хор и първия самодеен театрален колектив от учители. Майката на Фол е Николина Цончева Атанасова от Русе, дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна на барон Хирш, завършила Нанчовото педагогическо училище в Шумен, учила и във френски колеж. Фол завършва Търговската гимназия в София, където семейството се премества след войните, и режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. Връща се в България, издава в. „Маскарад” заедно със Смирненски, сътрудничи на в. „Литературен глас”, „Развигор”, „Литературни новини”, „Щурец” и др., четири години е редактор на в. „Българан”, редактира „Хоро”, а заедно с Хр. Д. Бръзицов - и сп. „Палячо”. След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. „Учителско дело” и др. Активно превежда. Създател на първата детска театрална школа в България (1932). През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си „Рицари след бой”. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа в България. Пише книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики”, „Принц Вей Хайвей”, „Татунчо и Татунка”, „Принцесата Пики Тики”, която се играе и днес. Първият преводач на Брехт в България, за пръв път през 1929 г. поставя негова пиеса - известната „Опера за три гроша”. Съчинения: „Моята землянка. Хумористични страници” (1918), „Незначителни събития” (разкази, 1922), „Лято” (новела, 1923), „Червеният фенер” (разкази, 1925), „Народ и деспот” (1928), „Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол” (1929), „Ловджийска сватба” (комедия, 1931, 1934), „Брачните вериги” (комедия, 1932), „Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин” (1932, преведен на хърватски), „Царкинята с девет пръста. Приказна игра” (1932), „Златната невяста. Приказна игра” (1933, преведена на сръбски и хърватски), „Чудните приключения на Мешко и приятеля му Таралежко” (роман за деца, 1931, 1934, 1940; преведен на хърватски), „Сватбата на Мишока Мики” (приказка, 1935, 1945, 1946), „Новите дрехи на царя” (1935, комедия в три действия), „Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия” (1939), „Червената шапчица” (1946, пиеса за деца; преведена на хърватски и еврейски), „Слънчев дом” (приказки и легенди, 1946), „Едноактни пиеси” (1947), „Театър в антрактите. Мисли и афоризми” (1948; 1971), „Чернозем” (драма в 5 действия, 1967), „Три желания” (1975), „Разкази, пиеси. Избрани творби” (1979), както и „Златното магаренце. Весели приказки”, пиесите „Живата кукла”, „Продадената брадва” и др. Тясно свързан с творческия кръг на Хр. Смирненски, Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, Ал. Жендов. Съпруг на писателката Вера Бояджиева Фол и баща на траколога проф. Александър Фол. Умира на 14.03.1969 г. в София.

Публикации:

Поезия:

БАСНЯ/ брой 67 ноември 2014

ПРИПАДА ЗДРАЧЪТ…/ брой 89 ноември 2016

Проза:

ОБЛОГ/ брой 78 ноември 2015

НА КУРОРТ/ брой 89 ноември 2016

ОВЦА И ВЪЛК/ брой 96 юни 2017

БАСНИ/ брой 112 декември 2018

Публицистика:

ВАЗОВ КАТО ЗНАМЕ НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ/ брой 81 февруари 2016

БЛИЗЪК Е ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКАТА КНИГА!/ брой 84 май 2016