Вагиф Самедоглу

превод: Георги Ангелов

***
Когато умра,
ни паметник,
ни надпис
не поставяйте
на моя гроб.
Сложете две обувки,
да ги обуе босият и да си иде…

***
…и в гората убиват човека,
Боже!
Пред очите на
толкова дървета!..

***
Как да бягам?
Защо да бягам?
Къде да бягам?
Земята е малка,
малка, като двор на затвор…

***
В тази градина,
миришеща след дъжд
на земя и трева,
между тези два бора
можеше днес да седи
моят баща.
Той щеше да е
на седемдесет и пет,
щеше старец да бъде
днес
моят баща.
И през шарката на иглените клонки
късно слънце
с ласкава светлина
щеше да пада
днес
върху лицето
на моя баща.
Но
има толкова много от всичко:
има влажна след дъжд земя,
има млада трева
и слънчева светлина - през боровете
дразнещо-гъделичкаща,
но не пада тя
днес
върху лицето на моя баща…