РАЗМИСЛИ

Вагиф Самедоглу

превод: Литературен свят

Митинг на пилетата в яйчената черупка.

Изгубвайки себе си, не можем да се намерим един друг.

Умореният в родината си няма да си почине в чужбина.

Дяволът е добър психолог.

Кучето лае на всички световни езици.

Чист е въздухът не в самата гора, а в нейния край.

Да се приеме скъп подарък от пиян - също е кражба.

Когато всичко поскъпва, животът поевтинява.

Може ли да се опознае човекът? Дай Боже до последния си дъх да научавам и да разбирам по нещо за себе си!

Лошият път няма да те заведе до благоустроено село.

Съдът на съвестта е най-нехуманният на света. Тук присъстват Съдия и Обвинител, но няма Адвокат.

Прелестта на спомените е в тяхната недосегаемост.

За ръководителя най-трудният изпит е войната, за народа - свободата.

Уверявам ви, нови в света са били само Ева и Адам, всички други са повторения, с - изменения. Както нотната стълбица в музиката.

Чувството на страх е по-силно от самата смърт. Милиони хора се самоубиват от страх.

Умората, останала от баща и дядо, няма да напусне и теб.

Разбрах, че съм изживял този живот без хонорар.

Ако самотата можеше да крещи, човечеството би си запушило ушите от този вопъл.

Ние сме били заточени на тази планета. Този свят е Сибир на Вселената.

Гладният може да бъде нахранен. Ненаситният е невъзможно да бъде удовлетворен. Ненаситните в света са много повече от физически гладните.

Никога не съм губил вярата си в Бога. А стигнах до нея не чрез религията, а с помощта на книгите на великите атеисти, които не можаха да ме убедят, че няма Бог.

Съдбата? Тя е едновременно и бомба, и бомбоубежище.

Всички звуци по земята са крачки на времето …

Хората са като дървета - някои отделят кислород около себе си, други - въглероден двуокис.

При всички цветове на спектъра сянката има един цвят…

Не всяко огънче приемай за свещ - а ако са очи на чакал?

В дълбока древност хората, убивайки, се изяждали един друг, днес - изяждайки се, убиват.

Всички ние сме пътници на раздяла…

Древната китайска философия гласи: «Силният може да победи по-слабия. Но мекият побеждава всички».

Всички раздели започват с думата «здравей».

Мъдростта е пълно поражение! Пълен крах - морален! И дори физически. Сега съм на този етап, когато ми свършиха отговорите! Въпросите разгромиха всички отговори! Пълен триумф!!! Пълна победа на въпросите! Това е както човек, който пред затворена врата избира ключ, за да разбере какво има зад нея. С настойчивото любопитство на учен-изследовател, с любознателния му ентусиазъм… Най-сетне след години на неуморни размисли, анализи, четене на различни книги, той успява да отвори тази врата. Разтваря я, влиза, радостен - а там: две врати. А след тези врати - четири… В геометрична прогресия…

Колкото и да си писал, колкото и да си живял, твоят живот, както и творчеството ти винаги ще останат половинчати.

Човек е като плачеща върба, която е пораснала в двора на лудница - никога той не може да се роди и да живее там, където би искал.