Александър Гиргинов

Александър Такев Гиргинов, български писател и драматург, е роден на 20.08.1902 г. в село Кладница, Пернишко. През 1926 г. заминава за Франция, където работи и следва журналистика и театрално изкуство в Париж. Актьор в театър „П. К. Стойчев” (1929-1932) и театър „Одеон” (1932-1935). Заедно с Антон Страшимиров е редактор на литературния седмичник „Българска книга” (1935-1936). Работи като уредник на в. „Литературен глас”. Драматург в театрите в Плевен (дн. Драматично-куклен театър „Иван Радоев”) (1942-1944) и в Пловдив (дн. Драматичен театър „Николай Масалитинов”) (1944-1945). Участва в Отечествената война, ръководител на фронтовия театър „Трибуна” (1944-1945). Директор на Театъра на Народната армия (дн. Театър „Българска армия”) (1950-1952). Автор на над 70 многоактни и 160 едноактни пиеси, както и на разкази, повести, романи. Съчинения: „Огнен меч” (2 кн., 1937), „Едноактни пиеси” (1947), „Бойни другари” (1950), „Съдба” (1932), „Пиеси” (1963), „Избрани комедии” (1982), „И цветята цъфтяха кървави” (повест за деца, 1989) и др. Носител на орден „Народна република България” първа степен (1982). Умира на 83-годишна възраст на 17.07.1985 г. Негови „Спомени” са издадени през 2012 г.


Публикации:


Публицистика:

НЕ Е „ОБЩЕСТВЕНИК”/ брой 79 декември 2015

СИНЪТ НА ЗЕМЯТА/ брой 85 юни 2016