КОЛЕДА
превод: Красимира Василева
КОЛЕДА
Така копнея за една страна
на сигурност и вечен мир.
Видях я ясно във далечина
сред звездната небесна шир.
Безкрайната, огромната вселена
застана после пред очите ми
и нещо случи се със мене,
тъй странно, толкова различно.
Почувствах всичко изведнъж:
звезди, върхари, долината,
и Слънце, облаци и дъжд,
далечните земи, Луната.
Да доближавам и не беше нужно,
защото всичко беше в мене,
неща далечни, близки, чужди
трептяха с прелестно значение.
Изпълних се с благоговение
пред най-великия Създател,
който със своето творение
крепи Всемира и Земята.
Такъв момент навярно всеки
понякога е преживявал.
Със живата любов в сърцето
усещам - Коледата наближава!
ТАКА СА ТЕЖКИ ДНИТЕ…
Така са тежки дните.
И няма огън да ме сгрее,
и празнота навред се лее,
навред студено и без милост,
а яснотата е жестока.
И звездната утеха е без сила -
усещам много надълбоко,
че любовта навярно ще умре.
ПОЗНАТО ЛИ ТИ Е ТОВА…
Сред веселба във празничната зала
познато ли ти е това да чувстваш
душата си внезапно онемяла
и да побързаш да напуснеш?
А после във леглото си до късно,
в носталгия, без всякакви слова,
отчаяно да плачеш без прекъсване,
кажи, познато ли ти е това?
