Артур Василиев

превод: Валентин Димитров

Колкото повече живееш, толкова повече губиш.

Втората младост просто е първа старост.

Ако се продаваме, то е само по идейни убеждения.

Страната на глупаците не е там, където живеят, а където управляват.

Стихиите пораждат богове, кумирите - жреци.

На болното общество е противопоказан здравият разум.

Най-много жертви иска изкуството на палача.

По-бързо от живота си отиват само парите.

Във всеки читател е заровен писател и понякога е жалко, че е на плитко.

Парите развалят човека! Значи ние няма да се развалим.

И в храма на науката има фарисеи.

От колонката на редактора като фонтан бликаше вода.

Когато животът поскъпва, цената му пада.

По-лесно от всички се преустройват строителите на въздушни замъци.

Недостатък на свободата е нейният излишък.

Опирайки се на фактите, може да се подхлъзнеш на изводите.

Парадокс на инфлацията: колкото повече народът обеднява, толкова повече са милионерите сред него.

Собственото заблуждение винаги е по-високо от чуждата истина.

Днешните предразсъдъци са утрешни принципи.

Само простодушието е на лицето, подлостта е многолика.

На лъжата краката са къси, но затова й е дълъг езикът.

Учен - звание повдигнато на степен.

Фактите са най-упоритите аргументи.

Какво ни разделя? Това, което по-рано ни обединяваше - обществената собственост!

Колкото е по-голям изборът, толкова по-лесно е да сгрешиш.

Колкото по-горчива е действителността, толкова по-сладки са мечтите.

Сатирата е хумор, излязъл от търпение.

Свободата без независимост е като банкова сметка без покритие.

Когато е фалшива първата цигулка, страда репутацията на целия оркестър.

Живеем добре, но съществуваме лошо.

По-тъжно от нашата действителност е само това, което показват по телевизията.

Беззъбата сатира е способна само да ближе.

Когато стане горещо, първи се вкисва каймакът на обществото.

Моят дом е моя крепост, а жена ми в него - комендант.

За дългите езици винаги се намират дълги уши.

Само нравствено здравите ги боли съвестта.

Хитростта е оръжие на слабите.

Човек умира окончателно, когато зад ковчега му няма кой да върви.

Училището дава знания, но не всички ги взимат.

Чуждото нещастие винаги е по-малко от собствената неприятност.