(Бъдещо литературно побъркване)

Виктор Билибин

превод от руски: Тихомир Йорданов

Разправят глупости, че сега не бивало да се пише!… Смилете се, колкото ви се ще ги има и в поезията, и в прозата!
Например, трябва ли непременно държавните съветници да се докачат?! Ах, природата е толкова широка!…
Реших да въведа нов вид разобличителна литература…Ще им докажа аз на тях!…Ще изобличавам природата, животните, насекомите, растенията, рибите и свините…
Но днеска нещо ме наболява главата.

* * *
Разкритикувах луната. За първи път в прозата.
Нищо, доволна ще е, милата! Първо на първо й обърнах внимание, че тя няма паспорт; второ на второ, че тя нощем не спи; и - трето, че понякога тя така гримасничи, сякаш се надсмива на ставащото по земята; и - четвърто, че за нея музиката не свири за да развеселява публиката с патриотичния марш «Гръм победен се раздава…»

* * *
Нарязах свинята. В стихове.
Всъщност, жал ми беше да нарязвам свинята: тя е много симпатично животно и е скъпа на сърцето на истински руския човек с милата си безгрижност и сърдечна доброта. Но нали съм писател изобличител! Все пак трябва да имам и малко гражданско мъжество!
Изобличих свинята за това, че тя, макар и несъзнателно, от „наивност” (изразявам се специално мекичко), но все пак тя подрива корените на вековните дъбове. Даже исках да напиша на тази тема драма в стихове из испанския живот, като нароча свинята за обвиняема, но размислих.

* * *
Нарязах цветето латинка. Под формата на басня. Налагаше се. Отначало латинката даде повод да кажа на някого крайно несполучливия и непатриотичен каламбур „Турция нас няма да ни учуди”; и сетне, изобщо това цвете има червен цвят и съвсем не е с благонадежден вид.
Очевидно, ако то би могло да проговори, би мърморило и смущавало другите цветя.
Накарах метличината да разговаря с латинката.
А именно: цъфналата в пущинака метличина чака кончината си, но тя не тъгува, а е весела и казва на латинката, че наистина така трябва да става от полицейска гледна точка.
Латинката се смее на тези думи и кощунства над полицейските инспектори.
Но я откъсва минувач, а метличината пишно разцъфтява и попада в общинската градина.
В морала на баснята се споменава за получаващите и неполучаващи субсидии вестници.

* * *
Разобличих котараците и котките.
С поведението си те настоятелно разклащат основите на брака.
Написах проект за бракосъчетанието на котараците и котките. Във всяка къща трябва да се заведе специална книга.
И в нея да се записва. Може да я водят портиерите. А подрастващите ще се наложи да бъдат възпитавани, това нищо няма да струва. Затова пък посочената по-горе церемония да се обложи с общински данък.

* * *
Смятах да изоблича кукувиците, които снасят яйца в чужди гнезда, но навреме се възпрях: може да се приеме като намек за женските институции.

* * *
Изобличих гаргата.
Ужасно вредна птица! Все грачи и толкова неприятно! Като озлобен писател сатирик от вредно направление.
И защо пък тя да не пее като славея? Не й ли е все едно?