АФОРИЗМИ

Владимир Шойхер

превод: Литературен свят

„Аристократите на духа” в женските очи обикновено имат най-плебейски вид.

„Правата на човека” се падат на шмекерите.

Афоризмът е тунел в скалите на неизразимото.

В бъдещето никой не ни чака, в миналото никой не ни помни.

В мравуняка всяко умуване е подривна дейност.

В СМИ лъжата е съдържание, а истината - форма, правеща съдържанието приемливо и интересно.

В този свят всичко е така устроено, че когато една твар изяжда друга, тя получава удовлетворение.

Времето на разцвет или упадък на изкуството е предопределен от това как се появяват талантите: търсят ли ги или ги назначават.

Външният успех е по-важен от всичко за неудачниците.

В мен живеят автор, критик и цензор. От постоянните им разправии всички мисли вече отдавна са се разбягали.

Влизайки в диалог със света, не забравяй, че за него си само поредния наивник.

Глупав е смехът на победените над глупостта на победителите.

Гласуването по партийни списъци е строителство на органи на властта от вече сформирали се банди.

Демокрация - теоретично пространство между бандокрацията и охлокрацията.

За някои “потокът на съзнанието” е застояло ручейче, изтичащо от гниещото в душата им блато.

Ако гласът на историята продължава да бъде “глас на въпиющия в пустинята”, скоро това ще престане да бъде само поетичен образ.

Има хора, в които даже духовните стремежи се проявяват по най-скотския начин.

Зад границата на достъпното познание и въображение се намира истинската реалност.

Историята се повтаря: всяка епоха завършва с тържеството на отгледаните от нея нищожества.

Лесно е да се признае истината, когато тя вече не може да навреди.

Маската на законност и справедливост - в наше време това е най-ценната стока на черния пазар на организираната престъпност.

Много цивилизации са излезли от варварството и ще завърши с варварство, но нашата ще завърши с отровена безжизнена пустиня.

Не обичам хората, представящи се за професионални хуманисти. Любители на човешко.

Не сваляйте от хората маските, изпълняващи ролята на намордник.

Едни троглодити са излезли от пещерите, а други - са изпълзели.

По-дълго търпете и се научете да бъдете търпеливи. Но вече няма да сте способни на нищо друго.

Политическа коректност - това са призивите да се нарича черното бяло и да не се мисли за катастрофата, до която това може да доведе.

Папагалът винаги има какво да каже. Своите три думи той е готов да повтаря триста години.

Посмъртната слава е миг от вечността.

Постоянните грижи за черните дни прави целия живот сив.

Миналото си е отишло, настоящето е унило, а бъдеще нямаме…

Страните, продаващи нефт, дебелеят, страните, купуващи нефт - благоденстват.

Смъртта ни лишава от призрачните радости, илюзорните цели, маниакалните занимания и реалните страдания.

С възрастта приятелите се заместват от познати, близките - от далечни, животът - от съществуване…

Съдба - съвкупност от случайности, възможности и желания.

Хлябът отваря всички усти и затваря всяка уста.

Цивилизация, опитваща се да се защити от варварите, създава и в края на краищата им дава в ръцете такова оръжие, от което няма защита.

Човек като млад мисли за безсмислието на смъртта, а като стар - за безсмислието на живота.

Каквото и както да се пише, умният човек винаги ще даде на читателя знак, че пише умен, а глупакът - че пише глупак.

Еманципацията е една от проявите на взаимоотношенията между жените, опити на непълноценните особи да завземат лидерски роли.