АФОРИЗМИ
превод: Валентин Димитров
Лъжата действа кратко. Затова лъжем постоянно.
Без пършиви овце стадото е непълно.
За дървениците всички хора са взаимнозаменяеми.
И окрилени могат да ни се мотаят в краката.
Краткостта - мечта на таланта.
Който търси, него винаги го намират.
По-лесно се продават тези, които и пукнат грош не струват.
Най-добрите кадри се раждат в бедни семейства. Изглежда, пролетариите не напразно се съединяваха.
На всеки маршалски жезъл се пада гора от дървени кръстове.
От 100 приятели ми останаха само две нули спомени.
Подлеците не са много, но винаги стигат.
Добре подготвените избори гласуването не може да ги провали.
Шутовете искат монархия.
Има такива следствия, след които няма кой да мисли за причините.
В наше време ентусиасти има само сред корумпираните.
Вечността до и вечността след се сливат. Нас ни нямаше!
Вълните на мислите се разбиват в скалите на езика.
Две страни на пошлостта - на умуващите глупаци и на циничните умници.
Поне дъното да ни гарантира почва под краката!
Каква ти свобода на творчеството? Каквото ми диктува живота, това и пиша!
Когато летят глави, укрепва партията на безмозъчните.
Място, където не живеят творци, музите го напускат.
Когато пешките започват своя игра, в нея царете стават пешки.
Маниакът е рожба на манията за нормалност.
Когато се опитваме да съживим миналото, рискуваме да съживим и това, което го е убило.
Хранят ни с лъжи, защото истината не можем да смелим.
Под белите петна на историята е това, което тя не е успяла да фалшифицира.
Опитите за озеленяване на пустинята често завършват с разрушаване на оазисите.
Тълпите от последователи правят задънените улици безизходни.
Родословието на съвременната аристокрация започва от лакейството.
Човечеството се разделя по линията на границите и контактува по линията на фронтовете.
Колкото по-малко са грешките, толкова по-незабележим е животът.
На младини човек мисли за безсмислието на смъртта, на старини - за безсмислието на живота.
У нас наказват само тази мошеници и крадци, които не могат да уволнят следователите и съдиите.
Само да отворим сборник с пословици на всеки народ, виждаме, че глупостта има дълбоки традиции.
С възрастта възникват все повече изкушения да преодоляваме желанията.
Людоедът, използващ нож и вилица, е символ на прогреса!
Лесно признаваме истината, която вече не може да ни навреди.
Културата на масите изостава даже от масовата култура.
Европа вече трябва да помисли къде да бъде нейната стена на плача.
