ОРФЕЙ
превод: Красимир Георгиев
ОРФЕЙ
- Къде, Орфей, след бездната сме пак?
„В тракийските ливади блясък плува.
Там има слънце.” - Ослепях сред мрак.
„Морето плиска там.” - Море не чувам.
„Там бели хълмове разстилат чар,
весла със звън простора огласяват.”
- Жесток, Орфей, е твоят страшен дар.
„Аз пея, аз тъгата потушавам.”
- Ти погледни ме, виж как избледнях…
Погледна той, стаил в сърцето страх -
пред взора му завеса тъмна блика:
Край входа към подземен разрив сив
бледнее песента - до призрак див
на Хермес - сянката на Евридика…
—————–
* Според поемата на Овидий „Метаморфози” тракийският певец Орфей слиза в ада, за да търси жена си Евридика. Владетелят на подземното царство Хермес се съгласява да му върне Евридика, но при условие, че не поглежда назад към нея, докато не излязат от ада. Орфей не устоява на условието, поглежда към Евридика и я губи завинаги. Бел. прев.
—————————–
ОРФЕЙ
- Куда идём, Орфей, из бездны мы?
„В фракийские луга, на белозорье.
Там солнце”. - Я ослепла среди тьмы.
„Там море плещет”. - Я не слышу море.
„Уже виднелись белые холмы,
уже звенели вёсла на просторе”.
- Твой страшный дар, Орфей, страшней сумы.
„А я пою, я усмиряю горе”.
- Ты погляди, какою стала я… -
Он оглянулся, в сердце страх тая, -
пред ним качнулась тёмная завеса:
туда, на край, в подземный вход земли,
где песнь его последнюю несли
тень Эвридики с призраком Гермеса…
