Садагат Алигизи

превод: Стефка Тотева

Ибрахим беше висок, плещест, мъжествен човек. Работеше като шофьор. Спечеленото от него му позволяваше да удовлетворява всички нужди на семейството си.
Рано сутрин той тръгваше на работа, в къщи се връщаше по тъмно. И всеки път, влизайки в къщи, галеше синчето си по главицата, целуваше го по челото. И така забравяше тегобите и несгодите от деня. А синът му го считаше за най-силния човек на света. Струваше му се, че татко му е по-силен от всички на света, той не може да бъде безпомощен и слаб.
Веднъж Ибрахим заедно със семейството си отиде да се поразходи в Приморската градина. Тук те се качиха на катер и навлязоха в морето. Хапнаха шоколадов сладолед, какъвто обичаше синът. Вечерта се върнаха в къщи и изведнъж момчето видя на витрината на магазина червен велосипед. Той така възторжено го гледаше, че Ибрахим не издържа и влезе в магазина. Докато той разговаряше с продавача, синът му с горделива усмивка гледаше майка си. Той вече си представяше, че велосипедът е негов и как се вози на новия червен велосипед из двора, а децата наоколо го гледат със завист. И даже синът на съседа с гнилите зъби, който всеки път излизаше на двора с някаква нова играчка, също с тъга завистливо оглежда велосипеда. Ето какво означава велосипедът за такъв силен човек, като неговия татко, който ще го купи за любимия син.
Докато той мислеше за това, разстроеният баща излезе от магазина с празни ръце и никаква радост.
Бащата се спря пред него. Цветът на червения велосипед сякаш се отразяваше на лицето му.
Ибрахим хвана сина си за ръката.
- Да си тръгваме.
А момчето все още не вярваше на очите си. Високият, широплещест, най-силният негов татко не можа да му купи велосипед.
Значи той не е най-силният човек на света. Значи той не може да купи дори един велосипед на любимия си син.