След прочита на „Златоградска народна поезия”

Георги Митринов

Хумористичните народни песни са една неразделна част от песенното народно творчество. Без шеги и веселби животът на обикновения българин би бил много по-труден. Затова той е намерил начин да се разтушава с пресъздадени весели случки в народни песни. Интересното при този вид народни песни е, че те могат да бъдат и любовни, и семейно-битови, и трудови, и други. Да си припомним добилата широка популярност народна песен “Бързала Ружка, бързала”, за младата невеста, дошла на гости при майка си за пръв път след омъжването си и за последвалото голямо ядене в майчината къща от майчините гозби, защото в чуждата къща сред нови /чужди/ хора животът на младата невеста е доста по-различен.
Широко популярна е и трудовата народна песен “Търнал е Тодю на гурбет да иде”, описала случка от битието на родопските гурбетчии, а именно когато гурбетчията се отделя от къщи за голям срок от време и трябва да вземе със себе си всичко необходимо. И когато нещо се забрави, пък било то и “пунгяна с тютюнян”, може да се осуети заминаването.
Мотивът за женитбата и отиването на момата в чужда къща, сред други хора, е с широка употреба в песенния фолклор. Неслучайно този съдбовен за младите хора ход в техния живот често е бил свързан и с комични ситуации, които са възпети в народните песни.
Така в издадения наскоро сборник с народни песни от Златоградско на златоградския журналист Ефим Ушев – “Златоградска народна поезия” /С., 2002/, под №47 е включена хумористичната народна песен “Драгано бела, чернока.”. Тя е посветена на един важен момент в подготовката на сватбата, а именно “кандардисването” на момата да се омъжи за определен младоженец. В миналото, поради ред предразсъдъци, свързани с царуващия патриархален бит, момата най-често въобще не е била питана от родителите си иска ли да се омъжи за определения й от тях съпруг, но навярно и тогава е имало изключения. Все пак, сигурно се е случвало да се получи отказ от страна на момините близки, заради каприз на кандидат-младоженката или по-точно това е било претекст нейните родители да откажат предложение от неподходящ според тях жених.
Дали поради тази причина, или поради стремеж да бъде осмяна дадена мома, станала вече за женене, за горделивостта й, или пък заради друга отрицателна черта от характера й, но са факт народни песни, в които е засегната темата за момин отказ от женитба, поради нехаресване на кандидат-жениха.
Подобна е ситуацията и с отношението на момата към женихите, предлагани й от страна на майка й, в посочената по-горе златоградска народна песен. Както може и да се очаква, майката, като всяка майка, желае чедото й да се омъжи за най-заможния и за най-личния юнак в селото:

- Драгано бела, чернока,
Дьъ да та даде майка ти,
в селоно, на баш терзияна…

Отговорът на момата:

- Ух си, майчице, ни щъ го.
Терзия рано станува,
та ще и мене да дига,
изгаснал огънь да валя,
горчива кавьъ да варя,
сгьъльпени конце да мотам…

След получения отказ майката насочва вниманието на дъщеря си към следващия личен юнак с добра професия:

- Драгано бела, чернока,
дьъ да си та дадеме
в селоно, на баш дюлгеринън…

Тук отговорът е свързан и със загриженост и притеснения относно опасната професия на бъдещия жених:

- Ух си, майчице, ни щъ го.
Твърде са качи високо,
кутро ще му бере кахърън?

Майката се насочва към следващата подходяща партия – занаятчия калайджия:

- Драгано бела, чернока,
дьъ пък не да та дадеме
в селоно, на баш калайджияна…

Този път отказът е свързан с изтъкване на доводи за непрестижност на професията:

- Ух си, майчице, ни щъ го.
Калайджия, мамо, като коте,
от сахън, мамо, в сахън.

Майката обаче продължава да упорства, с нов младоженец с престижна професия – бакалин:

- Дьъ пък не да та дадеме
в селоно, на баш бакалинън.

Отказът и тук е готов:

- Ни щъ го, майчице, ни щъ го!
Бакалинън е като мишка –
от чувал, мамо, в чувалън.

След тая кратка разходка из наличните видове професии в някогашното родопското село, на слушателя на родопската песен не му остава нищо друго, освен да отдаде заслуженото на капризната мома. За разлика от други хумористични песни, в тази няма авторски текст, който да порицава открито поведението на кандидат-младоженката. А и за какво порицание може да става въпрос, след като отношението на момата към представителите на уважавани професии като терзия, дюлгерин, калайджия и бакалин, е направо съкрушително. В случая порицанието се съдържа в самото представяне на капризите на момата, лишени от здрав смисъл и естествено осмени от народния певец.
Всеки би могъл да си отговори омъжила ли се е въпросната мома и ако се е омъжила все пак, дали е продължила да разсъждава по този начин за труда в различните професии от онова време. От друга страна, чрез представянето на безотговорното отношение на една мома за женене към труда на носители на различни видове занаяти, народният творец е целил да осмее оня вид капризни и безотговорни хора, които все са недоволни. А същевременно не се знае дали самите те са кадърни добре да вършат някаква работа и да са полезни по този начин на близките си, на семейството си.
Както бе споменато по-горе, хумористичната народна песен е сътворена в диалогична форма. Първите три нейни отговора започват с характерното за речта на родопчанката възклицание “ух си”, със значение “олеле”, което засилва комичния елемент. В последния, четвърти отказ, момата толкова се е вживяла в ролята си на непристъпна кандидат-младоженка, че вече без превземки, а съвсем уверена в правотата си на непогрешима критикарка, твърдо заявява: Ни щъ го, майчице, ни щъ го!
В песента е и нейното отношение към труда. Тя не иска да бъде вдигана рано сутрин “да вали огънь”, “да вари горчива кавьъ” и “згьъльпени конце да мота”. Освен че е мързелива, за нея калайджията е като коте, което прескача “от сахън в сахън”, а бакалинът е като мишка, минаваща от чувал в чувал. Единствено дюлгеринът е пощаден от подигравки, но пък неговата професия е опасна и бъдещата невяста не може “да му бере кахърън”.
Между другото, и в миналото често се е случвало да пострадат дюлгери поради опасния им труд, а евентуалното овдовяване на една жена, особено ако има и деца, би направило живота й извънредно труден. Но както е казал народът: “То лесну никъде нема”. Тъй че животът като низ от трудности, които всеки от нас трябва да преодолява, за да оцелее, а и да се бори за по-добър живот, навярно е и едно от посланията на тази народна песен към слушателя – обикновения българин.
Всичко това е поднесено в занимателен вид на хумористичен песенен текст, защото стара истина е, че животът е по-лесен, когато го живееш с усмивка. А в случая разгледаният текст кара някак незабелязано слушателя да си извлече нужното, което да му послужи да не допуска същите грешки както героят на песента.
Въобще, с целия си хумористичен „цикъл” текстове в споменатия сборник на Е. Ушев, се доказва несъмнената ценност от появата му на бял свят, за да бъде основа на още бъдещи изследвания върху родопския фолклор.