НЕ ОБИЧАМ ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ…
превод: Георги Ангелов
***
Не обичам
възклицателните знаци.
Защо да се вика?
Хайде да поговорим
спокойно.
Обичам точката.
Ето и сега
чакам подходящия момент,
за да една от тях
веднъж завинаги.
1973
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА
Постепенно взе да се забравя
тайнственият език на любовта.
Шепна ти за звездите,
но ти не разбираш.
Подарявам ти цветя,
но ти не се радваш.
Искам да те целуна,
а ти: «Остави ме,
толкова съм уморена днес,
че не ми е до това…»
А някога това беше единственият език,
на който можехме да разговаряме.
1973
ТЕ
Тя миеше краката му,
а той я носеше на ръце.
Тя безутешно плачеше,
изпращайки го за седмица в командировка,
а той, като мавър, я ревнуваше
едва ли не и от телеграфния стълб.
Тя…
Той…
Тя…
Той…
Сега те,
случайно срещайки се на улицата,
се опитват с всички сили
да не се познаят.
1974
МАТЕМАТИЧЕСКИ ЕТЮД
1 + 1 = 3.
Никаква висша математика
не е в състояние да потвърди това.
Но в ръцете ти
сладко посумтява този,
който упорито настоява, че
1 + 1 = 3.
1978
***
Как тя викаше,
как молеше за помощ!
Но никой не запали светлината,
никой не излезе,
не позвъни в милицията,
докато пияната компания
в тъмната пресечка
измъчваше песента.
1980
***
Вземам сапун, измивам от ръцете си
случайната и неслучайна мръсотия.
А после записвам в тетрадка
всичко, което ми диктува сърцето.
В този случай
аз също съм за чистото изкуство.
1980
ОРЕХ
Под кроманьонския череп,
в лабиринта на гънките
живее мъничка мисъл
за дървото голямо.
1980
***
Извличам корен.
Не става:
земята е твърда, а дървото старо.
Изтривайки потта,
си спомням училищния математик,
който ни учеше да извличаме корен.
Но аз, за съжаление,
по онова време бях зает
в търсене на нова рима
на думата «любов».
1981
МЕЖДУ ДРУГОТО
Най-доброто,
което можеше да се каже
за пролетта,
го каза птицата,
неизвестно откъде
появила се
на дървото.
1983
ЗДРАЧ
- Навъдиха се зверове, -
мърмори старата,
вслушвайки се в тъмнината,
където броди в околностите на Вселената
цялата в звезди
като в репеи
Голямата Мечка.
1984
ВАРИАНТИ
Всеки по своему
утвърждава себе си.
Един се подписва на храма
«Тук беше Вася»,
друг на райхстага:
«Проверено, мини няма. Иванов.»
1984
***
Попитаха го,
защо е направил опашка
на велосипеда.
И той
с достойнство отвърна,
като онзи египтянин:
- За да не знаете защо!
1984
ЧЕРНА ДУПКА
Голямата душа
от въздействието на добро и зло,
радост и тъга,
любов и ненавист
ставаше все по-малка и по-малка,
по-плътна и по-плътна,
докато не се превърна
в черна дупка.
Учените са я пресметнали отдавна,
но поетите съвсем не могат
да й измислят
подходящо име.
1984
СПОМЕН
Когато честността
още не беше
синоним на глупост,
вярвахме
в приказки,
които завършват
щастливо.
1985
***
Такива стихове,
каквито ми шепнеш нощем,
не би създал нито един
поет.
Веднъж на сутринта
поисках да ги запиша в тетрадка,
но не си спомних дори началото.
Любовта не трябва да се заучава
и повтаря.
1985
ИЗ ЮГОСЛАВСКИЯ ФОЛКЛОР
На К. Скворцов
Виждаш ли онзи прозорец?
Някога изпращах там
хиляди целувки
всяка вечер.
Сега изпращам
хиляда динара
всеки месец.
1985
ЕСЕН НА МОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ
Плаж
като пустиня.
Следи по пясъка,
толкова изплашили
Робинзон.
1985
АМБИЦИЯ
Над
родилния дом,
като над Сикстинската капела,
весело се вие
дим.
Сега и аз съм баща!
1985
***
Прекрасен е езикът,
на който говорят дърветата.
Той прилича малко на детския.
Някога са го
разбирали също
като родния език.
Но сега са на мода
английски, немски, френски…
Пристигаме в гората
и се чувстваме
като чужденци.
1987
***
Чувам:
децата весело шумят
зад прозореца.
Значи,
дъждът е свършил
и още не е започнала
война.
1987
АВТОПОРТРЕТ
Гледайки в огледалото,
през мамините сълзи
виждам усмивката
на баща ми.
1987
***
Старшият сержант от запаса
умря, притиснал в прегръдките си
своята любима…
И си помислих:
по-добре да се взривяват сърцата
от любов,
отколкото бомбите -
от ненавист.
1987
***
Чуваш ли
за какво говорят
птиците?
Разбираш ли
за какво намеква
вечерта?
Досещаш ли се
накъде се накланя
тревата?
Време - да се обича.
1987
***
Говорим за милосърдието,
за безграничността на доброто…
А кой ще запуши устата
на мъртвото дърво,
от което със страшен вопъл
излетя последната птица?
1988
НЕВЪЗМОЖНО
Търся мисъл,
която още на никого
не е идвала
в главата.
Но всеки път
се натъквам на глави,
в които никога още
не е идвала
мисъл.
1989
МЪЛЧАНИЕ
Радост вкъщи - родил ми се е внук,
у съседа мъка - умряла е жена му.
Седим на пейката,
пушим и мълчим.
Той мълчи за това,
че ми се е родил внук,
аз мълча за това,
че е умряла жена му.
1989
***
Исках
всички жени
да приличат само
на теб.
Сега
с ужас забелязвам,
че желанието ми
е започнало да се сбъдва.
1990
***
Никога
ничии портрети
не съм окачвал
на стената си.
Тя трябва да бъде чиста,
като хоризонт.
Така се вижда бъдещето.
1990
КНИГИТЕ
Книгите,
които пишем:
Червена книга,
Бяла книга,
Зелена книга…
А каква ще бъде
следващата?
1994
***
Планираме времето,
планираме парите,
планираме любовта…
Нашите предци
не са познавали планирането.
Те са имали много време
и съвсем не - пари,
а за любовта още не са се досещали.
Те просто са живеели.
1995
***
Той винаги
е в ариергарда,
защото всички места
на предна линия
са постоянно заети.
1999
В ПАМЕТ НА В. П.
Думи няма.
Само сълзи.
***
Надникнах - учудих се:
- В това тяло
отдавна
никой не живее!
2001
ПРИСЪДА
За любовта си към бреза и трепетлика
съм осъден на Русия доживотна.
2006
