АФОРИЗМИ
превод: Валентин Димитров
Старостта е пясъчен часовник. Само че пясъкът изтича навън.
Протягаме ръце за приятелство, а на тях надяват белезници.
Трябва да надминеш себе си, за да не те надминат другите.
В болниците не хранят, но затова пък дават вид, че лекуват.
Нещастието на ближните ни сближава.
Демокрацията загива от тиранията на свободата.
Смъртните умират за безсмъртие.
Дори ако утре настъпи краят на света, вдругиден ще започнем отначало.
На дървото на свободата обесиха тези, които го посадиха.
Робството се крепи на привилегированите роби.
Смъртта е жизнено необходима.
За всичко се разплащат тези, които нищо нямат.
Най-лошите варвари са цивилизованите простаци.
От културата остана културизмът.
Аз съм в привичното си отчаяние. Това е моят оптимизъм.
Девойките сега знаят всичко, което девойките не трябва да знаят.
Няма връщане в пещери. Само в бункери.
А какво ще бъде, когато нас не ни бъде. Все същото ще бъде. Без нас.
Колкото повече грамотни, толкова по-малко четящи.
Когато разрешиха да се печата всичко, хората спряха да четат.
Благородни хора - тези, които имат благородни метали.
Да живееш, значи да носиш своя кръст, докато животът не те разпъне на него.
Ненужното винаги е в излишък.
Благодарение на маските сега всеки придоби свое лице.
Животът отнема цялото свободно време.
Нека смъртта ме догони на оня свят!
Ако постъпваш с другите така, както те постъпват с тебе, ще се окажеш последния негодяй.
Ако мен ме нямаше, нямаше да преживея тази загуба.
Властта е виновна за всичко. И за това, че ние на сме на власт.
Мислещите съществуват, немислещите живеят.
Всичко, което ми трябва - това, от което животът ме лишава.
„Белите врани” винаги са в „черните списъци”.
Бедата не е в това, че у нас има много глупаци, а в това, че умни работят за тях.
Да се борим с мафията може само под нейно ръководство.
Във войната побеждават мародерите.
В крайна сметка избирателите гласуват за спонсорите на кандидатите.
В страната имаше толкова свободи, че всеки можеше да стане диктатор.
Вкусът на болшинството е еталон на безвкусието.
Възклицателният знак се заплаща по-добре от въпросителния.
От време на време човечеството се завръща към здравия разум, подобно на алкохолика, който постоянно отказва пиенето.
Дайте им човешки права и те ще озвереят.
Във войната с талантите сме гениални.
Демокрация - безумното болшинство избира безнравственото малцинство.
За нашия човек глътката свобода - това са 100 грама.
Остана ми само една илюзия - аз самият.
Цивилизациите идват и си отиват, варварите остават.
Тълпата е стадо, възглавявано от глутница.
Тези, които са пред всички, обикновено се оказват крайни.
Строят барикади, полагайки основите на нечии бъдещи вили.
Първо горят книгите, после техните автори, накрая - и читателите.
Докато човек може да се самозалъгва, никаква истина не му е страшна.
Докато интелигентите се лаят, кучетата взеха властта.
Навсякъде сме чужди. Особено там, където всички са свои.
Мълчаливото болшинство все по-гръмко псува.
Който не участва в ограбването на държавата, не е държавен мъж.
Как ние крадем - това е търговска тайна.
Историята ще каже това, което ние ще напишем.
Изкуството е борба на идеи. За хонорар.
Животът ни дъвче, смъртта ни гълта.
Жената формират нейните форми.
Ако жената няма кого да пили, тя ръждясва.
Ако правозащитниците дойдат на власт, ние ще се лишим от последните си права.
Хората постъпват по човешки, ако това не засяга животинските им инстинкти.
Понякога трябват няколко години, за да доживеем до утре.
Пиедесталите раждат героите.
Изпитанието на живота издържа само смъртта.
Филията, намазана от двете страни, пада на двете страни.
Как да не станеш убиец, имайки такова алиби?!
