ПРОЗОРЕЦЪТ
превод: Василка Петрова-Хаджипапа
ПРОЗОРЕЦЪТ
Протегни ръка и отвори прозореца.
Може да се промъкне лъч един,
пречупен, просто отражение,
звезда промяна да ни обещава.
Отвори прозореца,
може забързан минувач
да хвърли поглед вътре,
красавица наквасена от дъжд
и лястовица дето си рожбата търси.
Отвори прозореца,
може да надзърне топка детска,
гласчета да се изкатерят
по клона, под котето огънат.
Отвори прозореца
и нека прах и град нахлуят,
сянка или пък нейната сянка
двете слети в една,
или поне сянката, която друга засенчва.
Отвори прозореца,
дори да е заспал града,
да е заминал някъде,
или дори да е неясно
кое от двете става.
Протегни ръка,
отвори прозореца за нас,
на мястото му рисунка нека има,
да виси, безмълвно да ни гледа.
Поне ще запълни голата наша стена.
Карлови Вари – Прага, август 2002
