ПИЛИГРИМИ
превод: Иван Есенски
ПИЛИГРИМИ
Мечти и чувства стотен път към теб
по пътища на пилигрими крачат…
У. Шекспир
Покрай капища и съкровища
покрай храмове и барове,
покрай луксозни гробища,
покрай големи пазари,
покрай живота необозрим,
покрай Мека и покрай Рим
опалени в синьо от здрача,
пилигрими по пътя крачат.
Сакати са те, гърбати,
гладни са и полуголи,
в очите им - залези златни,
в сърцата - изгреви волни.
Пеят след тях пустини,
гаснат край тях светлици,
звездите над тях стинат
и дрезгаво грачат птици,
че тоя свят бял и безбрежен
ще е все така неизбежен -
и ослепително снежен,
и съмнително нежен,
и ще остане измамен,
и ще остане вечен
и ще е постижим, но няма
да е близък, а безконечен
и без полза е многото вяра
както в Бога, така и в царя.
И остава им само, значи,
с илюзията си да крачат.
… И ще бдят над земята зорници,
и слънце над нея ще свети.
И ще я наторяват войници.
И ще я творят поети.
***
Замини, замини, замини,
колко малко от теб ще остане:
пълна чаша със смъртни злини -
глад и горест, и слънце, и рани!
За какво ми е тая любов?
Ще изпия и нейните грешки
като зъл и студен послеслов -
в Казахстан е ужасно горещо.
По-далечна от мисъл, от плен -
неразбрана, нещастна, разлята,
заминавай си с влака от мен
при великите твои познати.
Първи път,
стотен път,
час след час
осъзнавам - и все по-дълбоко,
че животът на всеки от нас
е една неизменна посока;
че сме същите всеки жив миг,
че от себе си бягаме с влака
и затихваме тук като вик,
и се губим завинаги в мрака.
СТИХОТВОРЕНИЕ
Но това си само ти,
твоят фон е - ад.
Ала не се суети,
гледай напред. Назад
не се взирай ужасен.
Изправи гордо гръд -
отвътре раздробен,
а на пипане - твърд.
ПЕЙЗАЖ С НАВОДНЕНИЕ
Прости, забрави
и не съди.
А писмата изгори
като мост.
Мъжествена
в пътя бъди,
да е пътят ти
прям и прост.
В мъглата
за теб да искри
звездният храсталак
и надеждата да гори
като твой
пътеводен знак.
През виелици,
сняг и дъжд -
и в тайгата,
и в сухата степ,
за сполуката
здраво се дръж:
нека тя да остане с теб
и в гърдите да не чезне
на щастието звънът…
А аз съм щастлив
за тези,
които до теб вървят.
***
Един шанс още ми дайте и аз ще стърча отново
в кафене „Рафаела” - да налучквам капризното слово,
или в прашната зала да съм мебел или катедра,
ако втората ми съдба се окаже не толкова щедра.
Ни един следващ век няма да преживее просто
без кофеин и джаз - ще преглътна това неудобство
и през пукнатините на лакираното ти тяло
ще те видя - двайсетгодишна, нежна и разцъфтяла.
Важното е, че ще съм с теб и в новия ти живот. Бъди
внимателна, може баща ти във вещ да се прероди,
а вещите живеят дълго и тайно ни надзирават -
имай едно наум и постоянно ги обуздавай.
Ала все пак ги обичай - глупаво е да ги мразиш,
запомни ги като ескиз или като контур размазан, -
когато и аз тръгна да се прераждам и подир миг
напиша тия странни стихове на общия ни език.
ЕЛЕГИЯ
На М. Б.
Все същата е тая кръчма, мила.
Все същият боклук краси стените;
Цените - същи, виното и то
е същото - ни по-добро, ни лошо.
Прогрес не виждам. И добре, че няма.
Пилотът - оня с пощата, седи
и като паднал ангел жули водка.
А аз по памет още се вълнувам
от твоята цигулка. В мрака бял
спят покривите. И снегът е девствен.
Защо ме лъга? Моят беден слух
ни истината, ни лъжата чува,
а иска нови думи - те без теб
безпомощни да са и да са чужди,
ала гласа ти щом ги изрече,
да зазвучат като преди могъщо.
1968, Паланга
***
Разбира се, че с половин уста
простих се с теб на прага в изнемога.
Градът не трепна, нито в теб страстта
се разрида от шепота ми.
Сбогом!
По стълбата, през рядката тъма,
през крайните квартали - у дома
се връщам, свил се в нощната прохлада.
Ти няма да си много дни сама,
а болката по мен не е преграда.
Отпред е мракът. Мяркат се отзад
алеята, реката… Вече чужди,
не си щастлива ти, ни аз - злорад.
И сме достъпни, но не сме си нужни.
POSTSCRIPTUM
Което беше някога за мен
присъствието ти, уви, не беше
и моето присъствие за теб.
В тревясалия пущинак сега
за кой ли път
аз меден грош подхвърлям
към космоса с надежда, че поне
веднъж отново ще ни срещне тука.
За жалост, който не умее сам
със себе си живота да изпълва,
ще трябва примирено да върти
нащърбения диск на телефона -
като на спиритически сеанс,
а призрачното ехо ще отвръща
„заето” непрекъснато в нощта.
ДЕБЮТ
Взе изпитите и за през нощта
приятеля си в събота покани -
бе привечер и светеше примамно
бутилка тъмно вино… Сутринта
валеше дъжд, протяжен като стон,
а той - прокраднал се на пръсти между
столовете, сне своите одежди
от хлабаво забития пирон.
Тя, още неразсънена, изпи
студените остатъци от чая,
изчака гола и се потопи
на ваната в уханната омая,
с гърба познала всеки ръб и срез
в емайла. Пустотата после лесно
проникна бавно в нея, даже през
отверстието, толкова известно.
А външната врата притворил с крак,
ръката в десния си джоб наместил,
той чу в недрата на сакото как
подрънква глухо виненото ресто.
Олуците по Невския проспект
се давеха от приливи на чувства.
Пирона той си спомни с присмех лек
и изведнъж от мокрите му устни
изригна дума (Божичко, спаси
езика от такова харакири)
и ако не се спря едно такси,
той щеше още да стърчи шокиран…
Събличаше се в стаята си, без
да гледа ключа, хвърлен преди малко
на масата - нещастен и злочест,
обръгнал от интрижки и ключалки.
СТАНСИ
На Е. В. и А. Д.
Ни страна, нито просто
гроб ще си избера.
На Василевски остров
искам сам да умра.
Тия сини фасади
бъркам в мрака и аз,
но накрая ще падна
връз асфалта без глас.
Без душа ще се просна -
тя като херувим
ще изпърха над моста
в петроградския дим
и в априлската киша
мигом ще долети
до слуха ми въздишка:
- Сбогом, друже! Прости!
Два живота ще върна
зад реката отвъд -
на родината зърнал
равнодушната гръд:
две сестрички ще ахнат
и ще гледам смутен
как от острова махат
след момченцето в мен.
