Димо Петров Сяров, български писател и драматург, е роден на 01.10. 1888 г. в град Ловеч. Завършва търговската гимназия в Свищов (1907). Учителства във Видин (1908). Завършва стопански науки с докторат по политическа икономия в Цюрих, Швейцария (1912). Участва в Първата световна война, ранен е край Дойран и загубва слуха си. Развива стопанска дейност. След 09.09. 1944 г. сътрудничи на в. „Отечествен фронт” и др. Член на СБП. Автор на романи, драми, повече от 400 разказа и очерци, пътеписи. Творчеството му е увлекателно и патриотично. Книги: „Песента на Пана” (роман, 1914; 1920), „Вълшебното царство” (роман, 1920), „По белия свят” (пътни бележки, 1924), „Камбаните на св. Климент” (пиеса, 1929, 1938), „Светица” (разкази, 1929), „Трагедията на Боров” (драма в 3 действия, 1932), „Златна Прага. Картини и предания” (1934), „Юнгфрау” (разкази, 1938), „За тебе, Бяло море!” (пътеписи и спомени, 1942), „Очите на България. Военни разкази” (1942), „Под нови небеса” (очерци, 1950), „Световният шампион Никола Петров. Романизувана биография” (1951), „Страшната сила” (исторически разкази, 1956), „Трапецът на смъртта. Романизирана биография на заслужилия артист Лазар Добрич” (1959), „Виденията на скитника” (избрани разкази и очерци, 1963). Умира на 04.08.1965 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

БЕЗИМЕННА МЪКА/ брой 75 юли 2015

ВАЗОВ И МАКЕДОНИЯ/ брой 83 април 2016

Критика за Димо Сяров:

„ЮНГФРАУ” - РАЗКАЗИ ОТ ДИМО СЯРОВ/ автор: Любомир Бучков/ брой 102 януари 2018

За Димо Сяров:

КАК ФАБРИКАНТИ ПАСАТ ОВЦЕ/ автор: Георги Георгиев/ брой 75 юли 2015