Орестис Алексакис

превод: Димитър Василев

Макар и в чужди край, далеч от родна къща,
макар оставил своя скъп народ в беда,
но мисълта ми винаги към теб се връща,
копнея, Гърцийо, за твойта свобода!
Макар и чужденците подло да те бият,
приятели да ти желаят гибелта,
като усойници из дупки да се крият,
да те разкъсвате, засмукали кръвта,
но виждам в твоя гроб врагът с безсилен яд;
пороят устремен - о, кой ще спре и върне,
духът ти няма да угасне в този свят.
Върви по своя път, народе, с устремени
очи към своите свещени върхове.
За теб най-бляскавото слънце е родено,
а гасне слънцето на твойте врагове.
О, колко гордо ще се чувствува сърцето
и свойта чест ще вижда в своите звезди,
тоз, който в огъня велик на боевете
от твоята утроба свята се роди.
Знай, всичко мое днес на теб е посветено,
че аз съм твое в бой откърмено дете;
макар далеч, родино със сърце ранено,
ти в мен живееш, аз живея само с теб!