Васил Николов Узунов, български писател, педагог, редактор, преводач, е роден на 08. 04. (стар стил) 1873 г. в град Горна Джумая (Благоевград) в семейството на Никола и Елена Узунови. През декември 1877 г., месец преди руснаците да освободят града, турците убиват баща му - пред очите на невръстния Васил, майка му и на другите членове на семейството му. Учи отначало в Горна Джумая, село Рила, Дупница. Незавършил ІV отделение, по негово желание започва да учи занаят при шивач. През 1885 г. заживява в столицата - изкарва прехраната си като слуга, хамалин, често е безработен. През лятото на 1886 г. за кратко е музикант в І пеши софийски полк. Учи в Американското училище в Самоков (1890-1893). Завършва българската мъжка гимназия в Солун (1897) и славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет (1897-1901). Редактира „Български търговски вестник” (1897). Работи като учител по литература в Битолската българска класическа гимназия (1901-1902), в гимназии в Търново и Видин, в Първа софийска мъжка гимназия, в Шуменската образцова педагогическа гимназия, в Софийската духовна семинария (от декември 1910 г. до 1923 г.). От 1911 г. живее постоянно в столицата. През Балканската война е доброволец в редовете на Македоно-одринското опълчение на българската армия и е награден с бронзов медал. Пребивава в САЩ (1923-1925, главно в Чикаго). После е учител по литература в Държавното средно техническо училище в София. Първата му публикация е във в. „Въздържател” през 1893 г. - пътни впечатления от Солун. Сътрудничи на сп. „Илюстрация светлина”, „Български преглед”, „Българска сбирка”, „Задружен труд”, „Родина”, „Народен страж”, „Църковен вестник”, „Илинден”, „Отечество”, „Македония”, „Слово”, „Зорница”, „Мир”, „Летопис”, „Демократичен сговор”. Редактира литературното списание „Мироглед” (1922-1923) и масонското списание „Заря” (1929-1932). Автор е на 25 книги, сред които: „Въстаници” (драма, 1896), „Кръв за кръв” (поема, 1903, сп. „Българска сбирка”), „Вихрушки” (пет поеми, 1905), „Атлантида” (повест, 1906), „Трепетлика” (стихове, 1907), „Пробуждане” (диалози, 1909), „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?” (етюд, 1909), „Жената по вечния път” (разкази, 1917), „Свръхчовека сред българския народ” (1917), „Самотни души” (разкази, 1917), „Ранни младини” (роман, 1921), „В Америка. Впечатления” (пътепис, 1926), „Сияние над мъртвите” (роман, 1926), „В омайната Рила” (1927), „Изгревът на свободата” (роман, 1928), посветена на Руско-турската освободителна война и македонските българи в Пиринска Македония, „Някога в Македония” (1932), „Ние. Балканската война” (1933), „Това бяхме ние” (1935), „Край Вардар”, “Вечната песен” (разкази, т. 1, 1938), “Сънни видения” (роман, 1941), “Озарени” (1943). Пише статии, рецензии, разкази, изнася множество сказки в София и други градове. Превежда от английски език две книги за образованието. Автор на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Умира на 07.09.1948 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

АНТОН СТРАШИМИРОВ/ брой 74 юни 2015

ЗНАЧЕНИЕ НА БЕЛЕТРИСТИКАТА/ брой 74 юни 2015

Литература за деца:

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО/ брой 99 октомври 2017

За Васил Узунов:

„НАМИСЛИХ ДА НАДВИЯ СЪДБАТА…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 74 юни 2015