Васил Узунов

(Писано за 60-годишнината на покойния писател)

Най-после, през мъки и тегла, през малко радости и много разочарования, той стигна своя шестдесети рожден ден. Може би сам не се е надявал на това. Една натура, която преживява дълбоко превратностите на съдбата, която е чезнела и от най-слабия лъх на огнените вихрушки на живота - на българския живот, наистина учудва как е могла да оцелее и да доживее до шестдесет години!

Страшимиров от ранни младини е бил подложен на страшно горчило, кръстен е бил в кървави мъки. Ето отде произлиза неговата издръжливост и устойчивост. Неговият изглед не е старчески, не показва шестдесет години.

Всеки негов поглед, всяко негово движение издава голяма вътрешна сила - една стихия, която е могла да помита несгодите и да пропилява бръчките на старостта.
Струва ми се, че скитането му през детинство - лишенията му, страданията и несполуките му - са закърмили духа му със здрава храна.

Мъката не е толкова голям неприятел на човека, колкото обикновено се мисли. От бурите корените на младия дъб повече уякват. Цветята, посадени в саксии и нежно гледани, по-малко устояват на зли влияния, отколкото ония, пръснати по поля и гори, от никого негледани.

Разнообразният и волен живот през юношеството на писателя го обогатява с толкова ценна опитност, каквато добива химикът не толкова от учени трудове, колкото от упражнения практически в химическите процеси. Опитността донася верни схващания и преценки, усет към истината и доброто. А чрез това се стига до мъдрост.

От всички наши известни писатели може би най-оспорван е бил Страшимиров. Критиците са изпуснали из поглед, че той е бил самобитен, вървял е по път до неговото време неутъпкан от нашите писатели.

Страшимировото схващане за мисията на литературата е особено. Той поставя художествения елемент по-долу от практическата цел - целта на обществения живот. Колкото пъти са го мерили по шаблон, все са подценявали дарбите му, дори са ги и отричали.

Но спокойно и безстрастно ако ги преценяваме, ще намерим, че той умее да наблюдава и да прави верни заключения. Той вижда хубаво нещата. Наблюдателността е важно качество на писателя. То понякога дори е по-вярно от вдъхновението и творческото въображение.

Без наблюдателност често и най-голямото творческо въображение, и най-силното вдъхновение могат да поставят писателя в противоречие и неверни преценки.

Страшимиров проникна във философията на живота по-дълбоко. В своето усърдие и устрем към истината, той се опитва в много насоки. Ние не бива да му се сърдим за това, защото всякога е бил под натиска на искреността и вдъхновението.

За жалост, неговите колебания и налитания са му причинявали големи болки и тежки лишения. Той е бил гонен. Като имаме предвид и това, колко е тежък животът на българския писател сред безкнижното ни общество можем да си представим през какви тежки преживявания е минал! И това се е отразило на лицето му, постоянно прибулено от сдържана меланхолия.

Не е едничък Страшимиров, който е носил с примирение и съзнание кръста си. Да служиш на обществото всякога е съпроводено с мъки, с неблагодарност и дори с пренебрежение. Може би, от всички български писатели той най-остро е чувствал последното.

Последната Страшимирова книга „Творчество и живот” - автобиография, написана по поръка на комитета, който урежда юбилея му, разтваря дверите на душата му. Ние виждаме всичко онова, което е вълнувало писателя - идеалите, към които се е стремил, копнежите му, несполуките и успеха му, бляновете му.

Зад хубавата личност на писателя ние съзираме сянката и на съпругата му. Ние долавяме, че тя не е била една обикновена негова съжителка или спътница. Тя е участвала във всички негови скърби и радости, в борбите му, в сполуките и несполуките му. Неговото дело е било нейно.

Чест и слава и на двамата.

в. „Литературен живот”, г. 1 бр. 9, 27.11.1940 г.