Васил Узунов

Белетристиката възпроизвежда в художествени форми както действителния, реалния живот, тъй и идеалний мир - мира на нашите блянове. Художественото повествование често си служи с фиктивни имена на личности и места. С това се добива творческа свобода, която в никой случай не е във вреда на историческата истина.

Името не е съществен белег на едно място или на човека. То може да се мени. Психичната особеност, душевните прояви, характерните черти дават духовния образ на човека.

Ако един автор съумее вещо да анализира душевните движения на един характер или тип, които подразбират редица подобни личности, ако майсторски изработи обстановката на едно събитие и духа на дадена епоха, той ще е достатъчно услужил на истината. В такъв случай не ще е право да се упреква, че е укрил истинските имена на действующите лица в събитията.

У нас има едно предубеждение срещу художественото повествование дори между образовани хора. Има едно фалшиво схващане за разказа, повестта и романа благодарение на един краен практицизъм или по-вярно поради липсата на обща литературна подготовка. А тая липса прави ограничен и прост дори и един учен човек. Тя го превръща в обикновен занаятчия.

Художественото повествование не е детска забава или развлечение за прости хора. Ако разказът, повестта, романът не съдържат философията на живота, ако не разрешават практическите задачи на общежитието, ако не отглеждат и заякчават етичната воля, те биха били безполезни брътвежи.

Истинското художествено творение, обаче, предизвиква възхищение от прекрасното, от моралното, от доброто в живота. То повишава цената на човешкото съществувание.

Когато художествените творения са изградени, както трябва, те не само наслаждават, но и възпитават. Най-благородните пориви често са резултат на велики поетични творения. Хенриета Бичерстоу със своя роман „Чичо Томовата колиба” обърна сърцата на милиони американци. Тя стопи със своята любов към негрите-роби дори каменни сърца.

И великият американец Линколн прогласи освобождението на тия роби, което чрез победата над южната армия, стана факт.

Ив. Тургенев със своя роман „Записките на ловеца” спечели сърцето на великия Освободител - Император Александър ІІ. И тоя с риск на престола си, на живота си освободи милиони руски селяни.

От последните два примера и от много други подобни се вижда, че художественото произведение освен чисто културно значение има и практическо. Белетристиката влияе непосредствено и върху духовния, и върху материалния живот.

Истинският белетрист е поет. Той е с широко образование. Има много познания, с които ловко манипулира. Неговото въображение е крилато. Когато работи, намира се под едно пламенно вдъхновение. Силни чувства бликат под неговото перо. Светли потоци се разливат и понасят милиони четци към страната на песните и на щастието.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 36, кн. 10-12, 1928 г.