Йоанис Полемис

превод: Димитър Василев

Чуй самотната цигулка сред нощта
на стаените предпролетни простори!
С нежния и чист език на любовта
в старото дърво една душа говори.

Славеят - певецът нощен и признат -
завидя, ослуша се във тишината,
да узнае кой така на тоя свят
пей по-нежно за тъгите на сърцата.

Даже кукумявката - страхлива твар, -
плеснала криле, напуска свойта ниша.
Слуша тя цигулката от клона стар,
по-добре да се научи да въздиша.

О, какво, че червей я гризе? Какво,
че годините отлитат, че са кратки?
Колкото старее нейното дърво,
песента по-силна става и по-сладка.

Аз съм таз цигулка стара, в самота,
сред стаените предпролетни простори:
с чистия и свеж език на младостта
в старото тело една душа говори.

И какво, че червеят гризе и мен?
Че годините отлитат, че са кратки?
Колкото по-стар съм, толкоз всеки ден
любовта по-силна става и по-сладка.