Стойчо Гоцев, български поет, драматург, журналист, е роден на 20.06.1930 г. в гр. Бургас. Родителите му са бежанци от Македония, поради което разговорите в семейството му пазят спомен за революционните борби и борци, между които най-лично място заемат Даскал Камче и Апостол воевода. Средно образование и Институт за учители завършва в Бургас, а висше образование по журналистика - в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1957 г., когато завършва университета, до 1990 г., когато се пенсионира като главен редактор на областния всекидневник „Черноморски фар”, се занимава с журналистика. Редактира и многотиражните вестници при строежите на курортния комплекс „Слънчев бряг” и Нефтохимическия комбинат. Пиесата му „Венецът” за първи път се поставя в Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска” през 1971 г. (режисьор Младен Киселов), а през 1973 г. в Благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров” (режисьор Андрей Калудов). Автор на стихове и на много текстове за песни, както и на радиопиесите „Аз запалих фара” и „Българи глава вдигнали”, за първата от които е получил наградата на Радио „София”. Един от основателите на алманах „Море”, негов заместник-главен и първи заместник-главен редактор. В продължение на много години е председател, а после и художествен ръководител на литературния кръжок „Атанас Манчев” в Бургас, който съставя ядрото на Бургаската литературна група. Автор на книгите „Река на въздуха” (стихове, 1983, изд. „Христо Г. Данов”, Пловдив), „Венецът” (1998, пиеса в 2 части, изд. Меридиани”), „И адът е във нас, и раят…” (стихове, 2000, изд. „Меридиани”). Член на Съюза на свободните писатели. Умира на 29.12.1999 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ПОЕТ/ брой 74 юни 2015

ЗАЛЕЗ/ брой 97 юли 2017

Критика за Стойчо Гочев:

СТОЙЧО ГОЦЕВ - „РЕКА НА ВЪЗДУХА”/ Георги Н. Николов/ брой 74 юни 2015