Ирина Сазонова

превод: Лалка Павлова

ПЕЙ ТАКА, СЯКАШ УТРЕ ЩЕ МРЕШ

Тази песен по памет повтарям
под небесния купол със силен акорд.
… Две белгийки, невръстни и слаби,
предвечерен площад сред Брюксел…
Две китари в ръце тънкосмъртни
и напевът с натрапчив мотив
като хладни снежинки се вмъкват:
“Пей така, сякаш утре ще мреш…”
Песента им се втурва, привлича,
и руши безучастност, лъжи,
проумяла това, и тълпата запява:
“Пей така, сякаш утре ще мреш…”
Аз не знаех ни дума на френски,
ала всеки желан беше гост
в този хор, даже пеещ на руски:
“Пой, как будто тьi завтра умрешь!”
От растящия огън в душата
всеки сякаш на всеки прилича -
в поглед тъмен искри светлината:
“Пей така, сякаш утре ще мреш!”
Пей така, сякаш миг до финала остава,
сякаш в твоето гърло някой нож е опрял,
пей до хрип, започни отначало -
Пей така, сякаш утре ще мреш!!!

***
Животът ми не е повод за стих:
сред неизброимите грехове,
беди, любов и скитнически заблуждения -
като при всички, - но в томчето стихове,
с пренесената вяра в словото,
на масата полагам дар небесен -
познатите ми, неугасващи мигове,
вдишаните далечни впечатления,
разкоша, най-необходим в света…
Нали, в последна сметка - остават ни децата.
И, в последна сметка - само книгите.