Юрий Поляков

превод от руски: Тихомир Йорданов

***
Припомням си аз детството…Тогава
баща ми, жив, ме води за ръка
да ме научи как да плавам
във пълноводната река.

Изплашен, аз вървя и плача.
Ох, златна сянка от живота злачен!

АТЕИСТ

Религията има класов корен.
Над нас и Господ няма власт.
Аз атеист съм и разбира се, че помня:
материален е светът край нас.
Тогава за какво говорим? И защо ли
размътваме прозрачната вода?
Това е денем…
Но през нощта неволно
присядаш на кревата: страх, беда.
И незащитен от тайнствения трепет,
раззинал присмехулната уста,
в петна по овлажнените тапети
ти виждаш образ на Христа.