Михаил Шолохов

превод: Татяна Любенова

8 септември 1967 г., Вьошенская

                                                   До Секретариата на Съюза на писателите на СССР

Прочетох “Пирът на победителите” и “В първия кръг” на Солженицин.

Поразява - ако може така да се каже - някакво болезнено безсрамие на автора. Своите антисъветски възгледи Солженицин не само не се опитва да скрива или да завоалира, той дори ги подчертава, изтъква ги на показ, заемайки позата на някакъв “правдотърсач”, човек, който не се стеснява “да зареже за правдата и майка си” и сочи със злост и настървение всички грешки и пропуски, допуснати от партията и съветската власт, започвайки от 30-те години.

Що се отнася до формата на пиесите, тя е безпомощна и глупава. Може ли за трагедийни събития да се пише в оперетъчен стил, с такива слаби, примитивни стихове, които са избягвали даже обзетите от поетическа краста гимназисти в миналите времена! За съдържанието няма и какво да се каже. Всички командири, руски или украински, са или завършени подлеци, или колебаещи се и в нищо невярващи хора. Как, при такива условия, батареята, в която е служил Солженицин, е достигнала до Кьонингсберг? Или това е станало само с персоналните старания на автора?

Защо в батареята от “Пирът на победителите” всички, освен Нержин и “демоничната” Галина, са безполезни, за нищо негодни, лоши хора? Защо са осмени руските войници (”войници-готвачи”) и войниците татари? Защо власовците - изменници на Родината, на чиято съвест тежат хиляди убити и измъчени наши хора, се прославят като изразители на надеждите на руския народ? На същото политическо и художествено ниво е и романът “В първия кръг”

По едно време у мен се създаде впечатление за Солженицин (в частност след неговото писмо до Съюза на писателите през май тази година (1), че е душевно болен човек, страдащ от мания за величие. Че той, Солженицин, излежавайки присъда някога, не е издържал тежкото изпитание и се е побъркал. Не съм психиатър и не е моя работа да определям степента на поражение върху психиката на Солженицин. Но ако това е така, доверяването на перото на злобен безумец, загубил контрол над разума си, побъркал се от трагичните събития през 1937-ма и следващите години, може да донесе огромна опасност за всички читатели и особено за младите.

Ако Солженицин е психически нормален, то по същество той е открит и злобен антисъветски човек. И в този, и в другия случай Солженицин няма място в редовете на Съюза на съветските писатели. Аз съм безапелационно за това Солженицин да бъде изключен от редовете на Съюза на съветските писатели.

М. Шолохов

8.IX.67 г.

—————————–

Бележки:

Оригиналът не е намерен. Печата се по машинописно копие, заверено от работещите в Отдел култура на ЦК на КПСС (ГМЗШ, ф.1). Заседанието на Секретариата на Съюза на съветските писатели, посветено на обсъждането на произведенията на Ал. Солженицин - пиесата “Пирът на победителите” и романът “В първия кръг”, е било предвидено за 22 септември 1967 г. Шолохов, който по това време е един от секретарите на Съюза на писателите на СССР, не е могъл да присъства на заседанието и е написал тази записка.

Записката, а така също и предшестващите я изказвания на Шолохов на ХХІІІ конгрес на КПСС (2 април 1966 г) и на ІV конгрес на писателите на СССР (27 май 1967 г.) стават причина за рязката промяна на отношението на Солженицин към него.

—————————–

1. Има се предвид “Писмо до ІV Всесъюзен конгрес на писателите” на Ал. Солженицин, разпространено от него сред делегатите (вж: „Делото на Солженицин”, Лондон, Онтарио, 1970, С.51-59)