Ячо Хлебаров

На три километри източно от гр. Орхание е разположено китното село Лъжане, в пазвите на гордия Балкан. В горния край на това селце, в ниска прихлупена къщурка, отдавна вече разрушена, край игривия планински поток Черниш, обрасъл някога в ракита, се явил на света на 6 юни 1885 г. поета Никола Василев Ракитин.

Дедите и прадедите му са били бедни и трудолюбиви земеделци, отличаващи се със своя едър ръст и добри нрави.

Дядото на поета е бил керванджия, който с яките си биволи неспирно - денем и нощем, се е движил по всички пътища от Балкана до Дунава да продава чужди стоки и изкарва прехраната си.

Родителите на поета рано се преселили в близкия градец Орхание , а от там в София. Бащата на поета, пъргав и остроумен старец, живее днес в София; той е пребродил цялото отечество като турист и днес още продължава страстно да навестява красивата Витоша.

По наследство и поетът носи тоя нагон към скитане по поля и планини, чиято красота е одухотворил в многобройни мили и сърдечни песни. Учението си поетът започнал в гр. Орхание, и завършил средно образование през 1903 година в първата Софийска гимназия, а университета през 1908 година.

През 1907 година е пребродил Швейцария, където по-малко е учил, а повече е гладувал и на 1 април 1908 год. постъпи учител в Плевенската мъжка гимназия, назначен от сегашния министър-председател, г. Н. Мушанов, тогавашен министър на просвещението. През 1910 година свърза съдбата си с г-ца Катя Узунова, която се оказа прекрасна съпруга и нежна майка.

От тогава и до днес Ракитин е при нас неотлъчно тук, в историческия и тих Плевен и тъкмо сега се навършат 25 години откак непрекъснато живее в града ни, всеобщо обичан и уважаван като учител, гражданин, другар и поет.

Той е единственият от големите ни поети, които си останаха в провинцията. Далеч от столичния въздух, в непосредствено общение с природата, полята и неволите народни, той вече цели 25 години твори и създава сбирка след сбирка и така изгради своето литературно дело. Той се прояви, или по-право, той се наложи като голям поет със своя особена физиономия.

С Ракитин се запознах в 1907 година, когато и аз изучавах литературата в нашия университет. От тогава и до днес ни свързва интимна дружба с много преживявания и спомени. Вече 25 години ние живеем тук, в Плевен, чужд на суетата и безсмислието на живота, проникнати от дълга на граждани, които трябва да дадат своята дан на народа си.

В негово лице, моя най-близък приятел, аз виждам учителя на младежта, любимецът на нашата младеж, той е благородният гражданин, изпълнен от убедено съзнание за своя граждански дълг; той е работникът в областта на общата просвета, извънучилищното образование - в областта на читалищното дело.

Но това, което го издига най-високо, което трябва да му се отдаде заслужено - то е, че той е един от нашите първи поети.

Той ни даде много и много бисери на истинско дарование, на най-разнообразна творческа мисъл. Скромен и непретенциозен по характер в личния си живот, тих и мил съпруг, приятен и искрен събеседник, интимен и верен приятел, откровен и непринуден в най-широк мащаб.

Ракитин, мога да кажа, има много добродетели на своя характер. Никога славата, суетността, интригата, подлостта не са живели в неговата душа, те никога, мога уверено да кажа, не ще живеят у него. Благородната му и богато надарена душа не може да кърми тия зли побуждения.

Затова той няма неприятели, няма убедени противници. Макар да е преживял повече сред еснафска и дребно-стопанска среда, той е надживял условията на живота и винаги се е отнасял към всичко и всички със смиреност, с едно философско спокойствие, поставяйки духовните добродетели над всички временни и суетни блага. Голям и благороден е характерът на Ракитин, богата и отзивчива е неговата душа, ценна и любима е неговата дружба.

Неговите многобройни ученици завинаги ще пазят скъпия спомен за своя любим учител-другар, който винаги и навред с тях бе искрен и любвеобилен наставник, поет и човек.

Но нашият Ракитин, независимо от тия му качества, е истински поет с големи дарования. Това, което обособява Ракитин, което отрежда особено място на неговата поезия, то е нейната лиричност, напоена от лъха на природата, от всички нейни красоти, от родните поля, росните треви, мириса на китни цветя, шепота на балканския лес.

Той не възсъздава своите егоистични настроения, често пъти рожба на превратните условия на големия град; той е сред нашето село, сред нашата природа, между народа ни, далеч от всичко извратено и ненормално; от тук той ни изнася ония красиви и разнообразни образи, вдъхновени като че ли от самата природа и то във висока художествена форма. Ракитин обича безгранично нашата земя с нейния трудолюбив народ и той ни дава най-разнообразни и най-красиви картини.

В неговите стихове са отразени чувства на безкрайна любов към горските усои и поля, към златните ниви и майката земя, към селския бит и хората на полския труд, към целокупната природа. В ранна пролет, при чудния пейзаж на цъфналите вишни, когато цялата природа ликува,

Ракитин ни изнася най-хубавите си преживявания, проникнати от дълбоко съзерцание; през горещото и знойно лято, когато цялата природа е уморена, той също ни възсъздава големи художествени образи и неговите стихове също тъй ни откриват красивата картина на жаркото лятно слънце и тежкия труд по нивите на селяка.

И в тъжната, меланхолична есен, когато листата капят като пропаднали мечти, Ракитин ни поднася свежи картини на истинска красота:

Есенен дъжд ръмони.
Птички отлитат си вече.
Тревожна мисъл гони
спомен след спомен далече.

Отлита младостта ми,
с нея - и всяка надежда.
Есенен дъжд скръбта ми
дума по дума нарежда.

Все тъй възторжено Ракитин ни възсъздава природата в своя зимен пейзаж, той я чувства, той диша с нея:

Рой снежинки - рой мечти,
цъфнат светли, падат жалки.
Тихо вятърът шепти:
колко в радостта сме малки!

Ракитин ни сближава с природата, той пробужда у нас чувството към майката земя, към красотите на природата, към труда и живота на селяка и така ни увлича и предизвиква към дълбоки преживявания. Той е искрен в живота си , в семейството си и в поезията си. Нищо натруфено и изкуствено няма в неговата поезия.

Ракитин по мироглед и лични чувствувания се отличава съществено от нашите млади писатели. Той винаги е сред майката природа, на село, далеч от шумния град, в тишината на полето, далеч от всичко подло и извратено. . той ни възсъздава своите лични и егоистични преживявания, но с присъщата му скромност и простота ни дава поетични картини и образи на дълбоки преживявания.

Вече 25 години Ракитин реди песен след песен и ние имаме 20 малки и по-големи сбирки. Голяма, доста голямо и ценно е неговото литературно дело.

Неговата поезия е богата и разнообразна по мотиви, чувствувания, езикови средства и картини, по фантазия и пейзажи. При четене на всяка нова сбирка преживявам природата и картините от родния ми край; пред мене непосредствено оживяват полето в неговата украса, нивите със златните си класове, трепета на слънчевите лъчи и умората на селяка, жаркото лято, зимната виелица, изобщо разнообразието на моя роден край. И всичко това е възсъздадено от поета в живи образи и най-разнообразни форми на езика, при широко въображение и голяма творческа сила.

Ракитин с право можем да го наречем художник и певец на нашия (българския) роден край, на нашето село, на нашата природа. Нека всеки прочете неговите стихове и поеми, за да почувства колко разнообразен е таланта на поета, колко дълбочина има в неговата поезия, колко свежест и преснота лъха от тях. Сам поетът е дал най-вярна характеристика за себе си и своето дело в стихотворението си “Житие”(”Цветя от моите градини”), която и аз намирам за напълно правдива и дори бих казал, изчерпателна.

Както хилядите в тоя град,
тъй без шум и мен ще погребат.
Беден син на беден край, без шум
аз вървях в житейския си друм.
Скромен гражданин, работник прост,
вярно служил съм на своя пост;
с труд и обич пръскал светлина
в младежта на родната страна.
Честен в мисли, честен и в дела,
чужда ми е злобата била,
благ към всички, с своята доброта,
бил съм мъж любим и мил баща.
Скъпо ми е родното било:
простий вид на бедното село,
тишината на далечний град,
де съдбата ме захвърли млад.
Грижи и делнични теготи
съм подслаждал с хубави мечти
и в свободните си часове
нижех песни в звучни стихове.
Късах ги от своята душа,
тиха като есенни небеса.
Отзивчива като горски ек,
чиста като първи зимен снег.
Тихи песни - пълни с аромат
на цветя, що в родний край растат.

За поетическите си произведения Ракитин заслужено е награждаван от министерството на народното просвещение, от нашия университет и от Съюза на българските писатели.

Аз и моите съграждани плевенци се смятаме щастливи и горди, че само в нашия провинциален град на България живее и твори един наш голям поет, какъвто е Н. В. Ракитин. Познавам отблизо неговото дарование, неговата творческа бодрост и му желая от сърце още по-честита бъднина, за да довърши всичко, що е замислил за лична слава и за величие на отечеството ни, да обогати още по-щедро нашата литература.

сп. „Читалище”, г. ХІІ, 1933, кн. 5-6, редактор Ячо Ст. Хлебаров