Анатолий Анисимов (Ростов на Дон)

превод: Златан Данев

БОЛНИЧНА СТАЯ

Безкрайна нощ. И бяла стая.
Мъчително се съмва вън.
Другарите ми спят. Не зная
какво сънуват в своя сън.

Навярно пътища и гари,
където всеки е роден.
А моето сърце изгаря
пред страх от утрешния ден.

Ще дойде лекарят, в ръката
със скалпел остър и звънлив.
И ще заспя във тишината
успокоен, дори щастлив.

Ела тогава като грация,
ела в съня ми, с поглед тих.
…Във тази нощ, пред операция,
за теб е моят стих!

1971 г.

СЪРЦЕТО НА ЖУРНАЛИСТА

Наште репортажи
пишем както можем.
В писането всеки
има почерк свой.

Ние сме войници,
будни и тревожни -
влизаме с писалки
в ръкопашен бой.

Нашият живот е
възходяща крива.
Не по мед и масло
всичко е у нас.

Не расте без тръни
розата красива.
Гениален не е
никой между нас.

Ний сме също хора
с качества човешки,
но при нас изглежда,
че кръвта гори.

Пишем за победи,
подвизи и грешки,
кратки репортажи
във вестника любим.

Някой беше казал:
„Рано, преди срока,
остаряват в грижи
вашите лица.”

Ний сме летописци
на една епоха.
И горим, и топлим
хорските сърца.

1970 г.